Шетането из северната част на участъка й отне четири дни, след което претърси и южната страна. На югоизток повечето хълмчета бяха каменисти и тя започна оттам. Някъде там намери разпръснати труповете на около тридесет-четиридесет овце, убити от дивите кучета. Повечето бяха изцяло оглозгани. Елизабет зърна едно динго, пришпори коня си в галоп и яростно го подгони. Кучето изчезна между камъните край хълма. Тя скочи от коня и с мускет в ръка хукна след него. Забеляза дупка в земята под един камък. Предпазливо погледна вътре, като не изпускаше юздите на коня си. Беше бърлогата на динго. Елизабет възседна пак коня и свирна, за да извика кучетата си.
Кучетата наобиколиха бърлогата с яростен лай, като две от тях се втурнаха нагоре по хълма, през грамадата камъни, за да търсят други дупки. Елизабет завърза коня, взе огнивото и кремъка от чантата на седлото, събра една купчинка от сухи пръчки и трева и запали огън пред бърлогата. Когато огънят се разгоря, взе голям сноп суха трева и зелени клони и ги хвърли отгоре. Тревата буйно пламна. Нагоре се издигна пушек от свистящите и пукащи в огъня зелени клонки.
Елизабет взе една дълга пръчка и тикна огън и в дупката. Пушек заизлиза през още няколко пролуки между камъните и се извиси нагоре в плътен облак. Отвътре се чуваше някакъв шум и скимтене. Елизабет взе мускета в ръка и зачака, като наблюдаваше ту дупката, ту кучетата, които джавкаха и тичаха напред-назад.
Едно динго изскочи от дупката, паникьосано и полузадушено от пушека, а кучетата го погнаха и повалиха на земята. След него се показа още едно. Елизабет вдигна мускета и гръмна по него. Улучи го в гръбнака. То заскимтя и се загърчи в агония. Изстрелът стресна кучетата и изостри вниманието им. Още едно динго показа муцуна навън. Кучетата се нахвърлиха освирепели към него. От друга дупка, малко по-нагоре се заизмъкваха още три. Част от кучетата се спуснаха към тях и започна ожесточена борба. Във вътрешността на бърлогата се усети някакво раздвижване. Две от дивите животни, почти задушени, скимтейки се опитаха през огъня да се измъкнат навън. Елизабет натъпка мускета с барут, вдигна го и стреля. Вдигна се прах и се смеси с пушека, излизащ от бърлогата. Скимтенето се превърна в дрезгав вой, след което утихна. Елизабет внимателно се приближи до една от дупките и се ослуша. Вътре явно бяха останали малките кученца динго. Те се задушаваха, виеха и скимтяха. Тя се върна при коня, взе от чантите барут и напълни цевта на мускета. След това събра още суха трева и клонаци и ги хвърли върху огъня в бърлогата.
Случваше се някое динго да се отскубне от кучетата и да се върне обратно в дупката, но бързо изтичваше обратно навън, ослепено и задушено от лютивия дим. Тогава кучетата го нападаха и доубиваха. Огънят в бърлогата отново се разгоря и скимтенето в нея секна. Елизабет повика кучетата при себе си и ги огледа. Почти всички бяха получили по някоя рана при схватките, а едно от тях бе сериозно наранено — счупена лапа и няколко дълбоки рани от ухапване. Тя го положи внимателно на седлото и подкара коня обратно към кошарите. По пътя срещаше загубени овце, събираше ги и ги подкарваше напред. Кучетата продължаваха да обикалят храстите, търсейки още разпилени овце. Когато пристигна в лагера, зловонието от колибата я удари в лицето. Тя погледна наоколо и намери едно гърне с катран. Сложи го на огъня, за да се разтопи катрана, после отряза големи парчета месо от закланата предния ден овца и ги хвърли да се опекат в огъня. След това намаза раните на кучетата с катрана и ги нахрани обилно с печеното месо.
При пристигането й на това място хиляди овце бяха разпръснати в обширен периметър. След като ги прибра, се оформи огромен поток животни, който запълни долината и се разпростря до съседните хълмове.
Елизабет отново обиколи района, откри още двадесетина овце и уби поединично още няколко диви кучета. Намери и още няколко техни бърлоги и ги прочисти по познатия вече начин.
Целият й ден бе зает да търси загубени овце и да ги събира от всички посоки. Поразтърси се в колибата за чай и намери малко, но той се оказа пропит от вонята вътре, така че тя го хвърли и мина без него.
Самотата започна да й тежи и с нетърпение зачака завръщането на Шийла. Когато изчисли дните, откакто тя беше заминала, откри, че доста дълго е била сама.
Един предобед Елизабет бродеше около хълма източно от долината, когато забеляза, че овцете на отсрещния склон се раздвижват. Отначало си помисли, че е куче динго. В това време се появи Шийла с един мъж. Конете им тичаха сред групичка овце, разбутвайки ги встрани от пътя си. Шийла вдигна ръка и махна за поздрав. Елизабет обърна коня си към колибата и радостно препусна.
Читать дальше