Аарон Флетчър - Майка Австралия

Всичко наоколо потъна в тъмнина. Тя се нахрани, прибра останалата храна, и увита в одеялото си, се излегна удобно край огъня. Трепереше от студ и си мислеше за Шийла. Тя беше вече на доста мили от тук, през хълмове и покрити с храсталаци и треви простори, спряла някъде да пренощува със смъртно болния мъж. Смрад и зловоние отново полъхнаха от колибата и я обгърнаха. Прилоша й. Тя отметна одеялото, изправи се на крака, отдалечи се от огъня и повърна.

Кучетата, които лежаха около огъня и я гледаха, се засуетиха. Две от тях станаха и отидоха да изядат изхвърлената от нея храна. Тя се върна при постелята си и въздишайки тежко, отново си легна.

Сега за пръв път оставаше без непосредственото присъствие на друг човек, самотата я гнетеше. Спа на пресекулки; всеки шум през нощта я будеше. Стана на развиделяване, запали огън, за да си свари чай, после слезе надолу, за да доведе коня. Когато се върна, водата вече вреше; сложи чая и отхапа от питката и студеното овнешко, докато нагласяше седлото върху коня си.

Започна обиколката си от северната част, където границата се срещаше с тази на съседната ферма. Някои от забегналите овце може и да се бяха смесили в нечии чужди стада. Заведе кучетата до плета и ги накара да се придвижват в полукръг към кошарата. Седемте кучета доста бързо се справиха със задачата си и изкараха от храстите голяма част от стадото, като започнаха да обикалят във все по-широк периметър, разбирайки добре какво се иска от тях. Още заблудени овце наизскачаха и се затичаха през храсталаците, като се присъединяваха към стадото, което Елизабет бавно водеше, викайки и размахвайки камшик. Кучетата тичаха все по-надалеч и нашироко, събирайки останалите овце покрай близките хълмчета и дерета. Някъде по средата на пътя си Елизабет беше вече събрала няколко стотици овце пред себе си. Извика кучетата и ги върна пак назад в още по-широк обхват откъм запад, а тя самата подкарваше подгонените от тях овце и ги насочваше към оформилото се стадо. Късно следобед вече бе обходила една голяма част от северната част и бе събрала стотици овце, които подкара към кошарите. Голям облак прах се вдигаше след тях. Точно преди залез минаха покрай последния хълм и като вливащ се поток нахлуха в долината.

На следващия ден Елизабет откри труповете на осемнайсет от тях, разкъсани от дивите кучета динго. Злобата на тези кучета, за които й бяха разказвали, се оказа едно от нещата, за които не си бе давала ясно сметка досега. Но тя се докосна до нея, виждайки подутите и гниещи овчи тела. Те очевидно са били малка групичка, нападната от няколко кучета, защото бяха разпилени на няколко ярда една от друга. Само две от тях бяха разкъсани и наядени. Силен гняв се надигна в душата на Елизабет, гледайки онова, което беше останало от тях. От малките жълтички животни, приличащи на кучета, които беше виждала неведнъж, те се превърнаха за нея във въплъщение на злото.

По-късно сутринта тя срещна две кучета динго и подкара внимателно коня си към тях, докато не хукнаха да бягат. Тогава препусна в галоп след тях, като държеше в ръка мускета, готов за стрелба. Кучетата се втурнаха през равнината, а тя пришпори още по-напористо коня и изпразни и двете цеви на мускета в тяхна посока. Ритането на двуцевния мускет насмалко да я свали от седлото, а двете кучета динго се преметнаха квичейки и отново затичаха. Разстоянието беше твърде голямо, за да ги улучи смъртоносно. Елизабет подсвирна на своите кучета. Две от тях веднага дотичаха и се впуснаха напред след кървавите следи през храсталаците и тревата. И други се присъединиха към тях, привлечени от силния им лай. Накрая притиснаха ранените динго в един ров. Седейки на коня си, Елизабет наблюдаваше разкъсването на динго от освирепелите й кучета.

Колин й бе създал чувство на съпричастност, обратно на Къмингс, който непрекъснато й бе повтарял, че е бреме за него. Усещането за участие в общите дела се разви у нея от времето, когато започна да работи с Шийла. Но досега не се бе чувствала в някаква степен собственичка на земите и имотите, защото досегашните й функции и липса на опит бяха такива, че тя се виждаше във второстепенната роля на помощница. А сега една неуловима, но съществена промяна се появи у нея, докато всяка сутрин яхваше коня, за да търси запилелите се овце. Елизабет бе останала сама, бе поела отговорността за овцете, а и беше член на семейството, на което принадлежаха и овцете, и земите. Чувство за собственост започна да се оформя постепенно в съзнанието й. Всяка една от овцете стана за нея обект с особена стойност и тя започна още по-старателно да претърсва храстите, за да се убеди, че не е пропуснала нито една от тях, оставяйки я на кучетата динго.