Аарон Флетчър - Майка Австралия

На доста от по-големите агнета им бяха опадали опашките. Трябваше да се остриже степаната и изцапана вълна около ануса и опашката на всяко едно от тях, защото там се събираха нечистотии и мухи. Това беше деликатна и трудна работа. Само едно изпускане на ножицата и агнето можеше да се нарани отново по непоправим начин. Елизабет продължаваше да се гнуси от всичко това, но все пак полагаше усилия да помага, доколкото може.

Колин замина към по-отдалечените кошари, а като се завърна те още се занимаваха с почистването на опашките. Вечерта се отвори дума за това, че агнетата трябва да бъдат отведени до Вилканиа Изток, най-източния край на земевладението. Старецът одобрително кимна, когато Шийла обеща да ги закара, като вземе и Елизабет със себе си.

Те тръгнаха по хлад, рано преди изгрев. Конете бяха оседлани и носеха на гърбовете си провизиите и екипировката. Изкараха агнетата от кошарите и потеглиха на изток с викове и подсвирквания по кучетата. Стадото потегли, като се оформи дълга и широка колона. Елизабет яздеше напред в бърз тръс, за да стигне първа до оградата и да отвори път на стадото. Малко по-късно колоната от агнета се появи зад нея. Сред бледия светлик на зората се чуваше блеене и забързан тропот на копита, докато стадото излизаше през вдигнатата ограда. Слънцето занаднича иззад хоризонта. Пътят ясно се очертаваше на изток — права и утъпкана полоса, по която копитата на много животни и колела на каруци бяха изпомачкали тревата и дребните храсти. Това беше същият път, по който Къмингс преди време бе докарал Елизабет с фургон до тук.

Тя се наслаждаваше на изпълващото я чувство на свобода, което я обземаше от гледката на пъстротата на местностите, през които минаваха. Агнетата трябваше да се водят бавно, защото бяха малки и още се възстановяваха от кастрирането и рязането на опашките им. Елизабет и Шийла яздеха свободно между тях, подсвирквайки на кучетата, когато някое агне се отделеше и тръгваше да пасе встрани от пътя. Прах се вдигаше нагоре, а мухите ги нападаха отвсякъде. Това беше дребно неудобство в сравнение с топлината, която ставаше непоносима по обед. Понякога някое кенгуру или ему изскачаха в уплах от храстите пред стадото и се затичваха нанякъде. От хълма се виждаха фермата и кошарите, трептящи и изкривени от надигащата се мараня. След като отминаха възвишението, фермата се загуби от погледите им и остана назад.

Яздейки, те хапнаха питки и солено говеждо. Следобеда овцете започнаха да се изморяват и все повече да изостават назад. Привечер Шийла пришпори коня си пред колоната и ги отклони към устието на реката, виеща се в подножието на хълма. Овцете се втурнаха да пият вода и да пасат. Шийла ги следеше да не се пръснат. През това време Елизабет приготвяше подслон за през нощта и разседлаваше конете, след което се зае с вечерята.

По залез-слънце овцете спряха да пасат и налягаха да почиват, преживяйки. Шийла изпрати кучетата да пазят по краищата на стадото. След като се убеди, че всичко е наред и могат да нощуват спокойно, се върна при огъня. Елизабет печеше голямо парче овче месо за кучетата. А за себе си и за Шийла приготвяше свинско, ориз и питки. След като нахраниха кучетата и ги изпратиха да пазят стадото, приседнаха до огъня и вечеряха, докато всичко наоколо потъна в мрак. Прибраха останалата храна за другия ден, разделиха си остатъка от чая и като се увиха в одеялата си, легнаха до огъня.

Появи се бриз, който разлюля дърветата и тревата, прогонвайки мухите и комарите. Въздухът се освежи и стана по-студен, докато дневната горещина се обърна в хлад. Елизабет се сгуши в одеялото и дълго си мисли за топлото легло вкъщи. Земята беше твърда и студена под тялото й, одеялото и дрехите й се струваха тънки от вятъра, който духаше в гърба й. Чу се тих шум от ронещата се в огъня пепел. Нажеженото червено в него премина в жълто, докато бриза постепенно го изгаси. Тя се измъкна изпод завивката и хвърли малко дърва в огъня. След това пъхна ръцете си под одеялото и се зави през глава, като зъзнеше и въздишаше.

Овцете се размърдаха. Шийла надигна глава и се ослуша. След като се успокои, се отпусна и придърпа одеялото към себе си, наблюдавайки лежащата от другата страна на огъня Елизабет.

— Май нещо позамръзнах — промърмори Елизабет.

Шийла тихо се засмя, увивайки се по-удобно в одеялото.

— Смей се колкото щеш! Засега ветрецът откарва топлината на огъня към теб, но той ще угасне и тогава ще спреш да се смееш!