Аарон Флетчър - Майка Австралия

Той почти щеше да скочи върху нея, наклони се напред треперейки, след това се обърна и излезе от стаята, блъскайки се в касата на вратата, изтрополи през гостната и излезе от къщата, бясно тръшвайки външната врата. От уплаха Беси бе пожълтяла, държеше ръцете си стиснати пред себе си, очите й гледаха ту прага на стаята, ту Шийла. Шийла лукаво се усмихна, свали шапката си, хвърли я настрани, разкопча катарамите на мушамата си и отново се приближи до леглото.

— Много му здраве на тоя копелдак; добре че се отърва най-после от него! Я направи малко чорбица, Беси. Аз ще хапна заедно с нея и ще остана известно време да й правя компания.

Беси мълчаливо кимна и тихо излезе от стаята. Шийла свали мушамата си, пусна я на пода и тръгна към долния край на леглото. Докато кръстосваше крака, един от ботушите й застърга по пода, след което тя се умълча. Трясъкът на стоварващия се върху покрива дъжд отново изпълни стаята, поглъщайки случайните шумове и изолирайки я от външния свят. Елизабет впери поглед в тавана и беззвучно заплака. Тя чувстваше, че Шийлините очи не я наблюдават; приятелката й седеше и гледаше в далечината, утешавайки я с присъствието си. Елизабет протегна лявата си ръка над завивките и слепешком затърси Шийла. С леко поскърцване Шийла приближи стола, на който седеше, до леглото, пое протегнатата ръка на Елизабет и обви пръстите си около нейните. След това отново застана неподвижна, без лицето й да издава някаква емоция и с безизразно втренчени в далечината очи.

Степента на уродливост на новороденото не личеше изцяло при пръв бегъл поглед. Но при по-внимателно вглеждане тутакси се забелязваше, че краката в долната си част завършваха като безформена месеста маса. Ръцете над лактите бяха прикрепени към гръдния кош с тънки мрежи от кожа, наподобяващи крила на прилеп, между пръстите имаше тънки ципи. То цялото бе хилаво и болнаво, издаваше звуци по-скоро като на новородено животинче, отколкото като плач на бебе, малката шаранова уста едвам се движеше при опитите му да суче. Плачейки от мъка, Елизабет изстискваше гърдите си, за да го улесни, и въпреки душевната й болка, кърмата изтичаше леко, тъй като тя напрягаше всички сили да поддържа живота му. Яростна любов и желание да го защити напираха в нея, смесваха се с удоволствието да чувства как малките уста сучат от зърната й; тя нежно го притискаше с ръце до себе си, допираше устни до гладкото издадено напред челце и вдишваше мириса на плътта му.

Повечето от млякото просто се изливаше от устата му или пък биваше повърнато, после то се укроти и задиша с хриптене. Елизабет заспа, изгубила усета си за време. Когато отново отвори очите си, стаята бе изпълнена с жълтата светлина на газената лампа. Бебето се раздвижи и нададе някакви звуци; тя го притегли към себе си, сложи зърното в устата му и погледна към Шийла. Приятелката й все така седеше на стола, лицето й не издаваше нищо, само очите й се усмихваха.

Нощта премина в бдение, хранене и полудрямка, после отново настана сив безжизнен ден с изсипващ се като при потоп дъжд. Старицата пристигна с подгизнала от водата шапка и блестяща от дъждовните капки мушама. Повдигайки леко одеялото със сбръчканите си пръсти, тя разгледа бебето, отстъпи към края на леглото и шепнешком заговори с Шийла, чието лице придоби угрижен вид, а челото й се смръщи от напрежение. Тя се отдръпна от майка си, погледна Елизабет и широко се усмихна.

— Аха, ето че се събуди! Ако знаеше само какво проклето време е навън! Мама казва, че е време да си размърдаш дупето; в кухнята има някаква супа. Хайде, ставай, дръж се за ръката ми.

— Какво мисли тя за моето бебе, как е то?

— Е, не знам, нищо че ми е майка. Аз едвам малко повече от теб разбирам дяволското й бърборене. Давай да ставаме. Дръж бебето, аз ще ти помагам.

Някак си странно се усещаше отново изправена на крака; подът бе влажен и студен за босите й крака. Поддържана през кръста от Шийла и плътно притискайки бебето до гърдите си, тя вмъкна краката си в чехлите. Физическите и душевни болки бяха намалели и зад мъглата на депресията усещаше прилив на успокоителни сили. Тръгна напред слабо, но без чужда помощ, Шийла я следваше с леко поставена на рамото й ръка, а след тях идваше старицата. Кухнята бе затоплена и подсушена, атмосферата стана приятна, в печката гореше весел огън, който със съскане превръщаше в пара попадналите през кюнците дъждовни капки. Имаше нещо познато във всичко това, но сякаш бе изминало безкрайно много време, откакто го беше изпитвала за последен път.