Аарон Флетчър - Майка Австралия

С напредването на бременността старицата обръщаше все по-голямо внимание на Елизабет, която от своя страна се ласкаеше, но на шестия месец някои прояви на тази загриженост почнаха да я тревожат. Елизабет и Къмингс бяха отишли на гости у Гаритови и старицата изведе Елизабет за ръка в друга стая, като извика и Шийла да превежда, тъй като нейният английски бе силно завален и едвам се разбираше. Старицата я разпита какво яде, как ходи по нужда и други неща от съвсем лично естество. Елизабет бе сконфузена, докато на приятелката й това видимо бе забавно. Пристигайки за урока си, Джеймс първо я разпитваше как е спала, дали се чувства добре и за други неща, които явно му бяха поръчани от баба му. Веднъж Елизабет се опита да се изплъзне от опеката на старицата, оставайки сама вкъщи, без да придружи Къмингс на гости у Гаритови, но не минаха и няколко минути и кикотещата се Шийла цъфна на вратата, хвана я под ръка и я поведе у тях, за да можела майка й да я поразпита.

На седмия месец от бременността старицата определено започна да проявява интимност в грижите си. Тя вкара Елизабет в спалнята, заклещи я в един от ъглите, вдигна й нагоре роклята и вмъкна набръчканите си ръце в кюлотите й, за да опипа корема й. Старицата бе невероятно силна. Със зачервено от притеснение лице Елизабет чувстваше как дългите пръсти, наподобяващи ноктите на хищна птица, опипват корема й отвсякъде, докато Шийла, застанала с ръце на кръста до вратата, се превиваше от смях.

Смехът на Шийла изведнъж секна, когато старицата извади ръцете си от дрехите на Елизабет и се обърна настрани, тихо шепнейки на своя език. С нервни и прибързани жестове Елизабет почна да се оправя, смътно осъзнавайки, че Шийла бе спряла да се смее. С тихо мърморене старицата излезе от стаята, а Шийла, стресната и замислена, дълго гледа след нея. С умислен и намусен вид тя затвори вратата, и едва когато срещна погледа на Елизабет се усмихна.

— Какво каза тя?

Шийла повдигна рамене и направи кисела физиономия.

— Не разбирам добре проклетото й бръщолевене, Джеймс по-добре се оправя, но ми се струва, че тя мисли, че раждането ще мине леко. Де да можеше същото да се каже и за мен, моята работа съвсем не беше такава, нали знаеш!

— Шийла, наблюдавала съм те и съм те слушала много пъти как говориш на аборигенски, и въпреки че не го разбирам, ми е ясно, че ти явно го знаеш не по-зле от Джеймс, даже и от майка ти. Стори ми се, че тя мисли, че нещо не е в ред или че…

— Проклета аборигенка е тая жена, нищо че ми е майка — нетърпеливо я прекъсна Шийла. — Тия пусти аборигени постоянно дрънкат глупости, от които кръвта ти да се смръзне във вените, ако ги слушаш. Няма нищо лошо, така че спри да се тормозиш.

— Шийла, по изражението на лицето й разпознах, че тя мисли, че нещо не е както трябва.

— Тогава ти си дяволска вещица, защото само вещица може по лицето да каже какво мисли някой абориген. Каза, че раждането ти ще бъде лесно и толкоз. Отрочето ще се роди, когато му дойде времето и няма какво повече да дъвчем този въпрос, по дяволите. Ако можехме да кажем същото за проклетия му дъжд кога ще вали, щях да съм дяволски щастлива. Ако не завали скоро, ще трябва да одираме овце, за да поразредим стадата, та да не изгризят съвсем пашата.

Елизабет спусна надолу роклята си и завърза коланчето.

— Дотам ли е лошо положението?

— Да, че и още повече — каза Шийла, и като сложи ръка на рамото на Елизабет, отвори вратата и я изведе извън стаята.

— Имахме последователно четири добри години и стадата набъбнаха, освен това купувахме и овце отвън, не колехме агнетата, и така до краен предел на пашата във всички части на земите на фермата. Но сега вече мислим как да намалим стадата, за да не изтощим напълно пашата, ако не дойде дъжд. — Тя се разсмя и потупа Елизабет по рамото. — Но това не засяга твоето стадо. Ти трябва да мислиш само как да се грижиш за себе си. Ако пък желаеш да се притесняваш за нещо, мисли си какво ще поиска мама да направи с теб следващия път, когато реши да те преглежда. Още нищо не си видяла, ха, ха, ха!

Елизабет замря на прага, цялата почервеняла, и устата й увисна надолу. Смеейки се гръмогласно, Шийла я избута напред и затвори вратата на стаята след нея.

Най-после заваля. Не дъжд, а потоп. Като че ли небесата се бяха продънили и океани вода се изливаха, за да измият до блясък повърхността на земята. Покривът на къщата отекваше като гигантски барабан от стоварващите се върху него водни стълбове. Нехармоничното монотонно пеене на аборигените, тракането на ритъм пръчките, стенанието на тъпаните и глухите песнопения се вмъкваха в къщата сякаш идваха изпод земята, смесваха се с биещия по покрива дъжд и всичко това се превръщаше в общ тътен, който физически обвиваше Елизабет, мачкаше я и я задушаваше. Този оглушителен шум като че се ръководеше от някакъв космически ритъм, който по-скоро се долавяше, отколкото се разбираше, обвиваше сетивата й и караше всичките нишки на тялото й да вибрират, ритъм, по който се настройват циклите на живота, природата, звездите, който управлява приливите и отливите и с който сърцето й сега биеше в такт, полагайки усилия да тласка кръвта във вените й. Цялото й тяло и всичко наоколо пулсираше с него, набъбваше и спадаше със звука на собствения й глас, който достигаше до ушите й сякаш идваше от далечни разстояния. Вълни на агония я обляха, погълнаха я, надуха я със страшна сила и се оттеглиха, оставяйки я вцепенена и унесена.