Аарон Флетчър - Майка Австралия

С наближаването на периода за стригането, във фермата все повече се работеше под пара. Кулминацията дойде с пристигането на стригачите и миячите, когато бараките се изпълниха с глъч и врява. Готвачите си разпределиха работното пространство между две сгради, накладоха огньове и се заеха с манджите. Тълпите от пътуващи миньори и странници също довтасаха, при което широките пространства между отделните постройки изведнъж се оказаха твърде тесни за целия този кипеж, който започваше призори и привършваше с настъпването на нощта. Душни облаци прах се понесоха във въздуха, най-вече над главните кошари, когато десетки хиляди овце от периферните кошари заприиждаха, за да бъдат прегледани, сортирани, измити, остригани и подкарани обратно. До късно през нощта лампите горяха в двора за стригането. Шийла лично надзираваше смените, които обработваха балите с остриганата през деня вълна, а Колин и Къмингс ръководеха смените, които трябваше да вкарват и изкарват овцете от дворовете за стригане.

Покритите с брезент бали с вълна бързо нарастваха и от хълмове се превърнаха в планини. Пристигнаха и първите товарни коли — ниски, яки, направени от дебели греди и теглени от четворка биволи. Пространството около кошарите и дворовете за стригане съвсем се препълни и бъркотията стана още по-голяма. Натовариха каруците с тежките вълнени бали и те започнаха да се изтеглят, но на тяхно място пристигнаха други. Къмингс постоянно беше навъсен и раздразнителен, прибираше се късно вечер и ставаше преди съмване, но на Елизабет й беше неприятно от всекидневния му престой в къщата, защото бе свикнала изцяло сама да се разполага в нея повечето от времето. От време на време по пътеката между тяхната къща и двора за стригане виждаше Шийла — прашна, потна, отмаляла от изтощение и липса на достатъчно сън; но на поздравите на Елизабет тя не пропускаше да отвърне с ръка, колкото и уморено да се усмихваше.

От време на време Елизабет зърваше и стареца и старицата. Рано сутрин, докато стригачите още ставаха, те излизаха от къщата си, като той неизменно се подпираше с ръка на рамото й, и отиваха до ограждението, отредено за стригане на овцете. През целия ден старецът седеше безмълвен и неподвижен на висок стол в центъра на ограждението, докато околовръст вреше и кипеше, а старицата стоеше до него изправена, подпирайки се на тоягата си. При свечеряване те се завръщаха вкъщи.

Стригането приключи, шумотевицата отмина и главните кошари сякаш опустяха с напускането на сезонните работници. Времето се задържа необичайно горещо и небето се изпълни до хоризонта с огромни черни гръмотевични облаци. Те закриха слънцето, при което дневната светлина потъмня неестествено в тъмносиньо, но температурите не паднаха, зноят не си отиваше и хората заговориха с безпокойство за слабите дъждове през последните две години. На въпросите на Елизабет дали ще вали Шийла мрачно клатеше глава. Облаците се сгъстяваха и спускаха надолу, въздухът ставаше все по-тежък и душен, Елизабет имаше чувството, че страховита адска мощ е заела позиция в готовност да избухне.

Изведнъж, без никакво предупреждение се разнесоха оглушителни гърмежи, подхванати и от ехото, пламтящи стрели се понесоха от облаците към земята. Около главните кошари наново закипя, спешно се сформираха групи и бригади за потушаване на причинените от светкавиците пожари. Впуснаха се да правят просеки в храстите и тревата, да палят предпазни огньове. Спешно запристигаха миньори и странници, хвърляха торбите си в бараките, мигновено се въоръжаваха с коси, тесли, брадви и други сечива и хукваха към заревото на пожара да помагат. От по двама-трима групите нараснаха на по десетина души. Неподвижният задушлив дим започна да мори хората и животните, но, от друга страна, липсата на вятър бе като дар божи. Бригадите се връщаха изтощени, целите в сажди, почиваха и хапваха набързо, колкото да възстановят силите си, и наново тръгваха да спасяват стадата и да гасят пожарите. След известно време облаците се раздвижиха и почнаха да се отдалечават, огнищата на пожар бяха обградени и накрая угасени.

Зимата дойде късно, но бе студена. Роклите на Елизабет бяха износени и тънки. Тя напълня и се наложи да ги отпуска и да им пришива нови парчета по бедрата, стомаха и гърдите. Домакинската работа и другите задължения вече вършеше облечена с палтото си. Един ден Шийла й донесе голям безформен овчи кожух, подобен на своя, след това й даде цял топ дебел вълнен плат. Елизабет предложи да си плати, но Шийла само вдигна рамене в недоумение. От плата Елизабет си уши рокли и ръкавици и, плътно загърната в дебелия кожух, вече с удоволствие вдишваше свежия хладен въздух, когато й се налагаше да излиза навън.