Аарон Флетчър - Майка Австралия

Но под повърхността на нещата, инцидентът и начинът, по който той бе решен, доведоха до нови по-дълбоки и по-трайни последствия. Съотношението на силите между Елизабет и Къмингс претърпя известни промени. Станало бе нещо сериозно от голямо значение за нея, при това без той да може да се намеси или да решава; връзките й с Гаритови видимо станаха по-близки, в резултат на което тя постигна по-голяма самостоятелност и намали зависимостта си от него. Още по-видими бяха промените в отношенията й с Шийла. Последната явно бе осъзнала опасността от нов сериозен разрив между тях и вече полагаше повече усилия да поддържа приятна атмосфера. Пак изпадаше в мрачно или меланхолично настроение, но се стремеше да се държи любезно, а когато силно се ядосаше за нещо, гледаше да е далеч от Елизабет. Приятелството им се задълбочи, но Елизабет си даваше сметка, че Шийла е непредсказуема и че е успяла да я опознае само смътно и откъслечно.

Работниците във фермата също промениха отношението си към нея. Нямаше ги вече нахалните и подигравателни заглеждания и кикотене. Някои от тях скришом я наблюдаваха от разстояние, но когато тя минаваше наблизо, обикновено извръщаха поглед или предпазливо й кимваха с глава. По-младите мъже й се усмихваха и я заговаряха с учтиви маниери, примесени с възхищение, стигащи до деликатно флиртуване, а склададжията и по-старите мъже се държаха с нея приятелски, даже бащински.

Няколко седмици след инцидента със Стейпълтън дойде Коледа и всички работници и странстващи миньори, които можеха да дойдат, се стекоха при главните кошари за традиционното празненство. На самата Коледа готвачът и повечето от младежите се засуетиха около големи огньове, разположени в кръг близо до района на стригането. Набучиха на шиш да пекат един грамаден шопар, сложиха в котлите да се варят картофи, грах и ябълкови изрезки. Привечер масите бяха подредени и обсипани с храна, бутилките с ром бяха тържествено извадени от склада. Елизабет не обръщаше внимание на намусените погледи и киселото ръмжене на Къмингс и се присъедини към празнуващите хора, нещо, което бе немислимо само допреди няколко седмици.

Пиршеството започна след смрачаване, когато дневната жега отстъпи пред вечерната хладина. Старецът седеше в широк стол с висока облегалка близо до един от огньовете; дрехите му бяха изпрани и изгладени, ботушите — лъснати, бялата му тънка коса бе изкъпана и сресана изцяло назад. Той присъстваше на празника по-скоро като символ на гостоприемството, тъй като не хапваше нищо, само по малко отпиваше ром с вода от чайник. Старицата стоеше права до него с ръка на рамото му, в другата държеше забитата в земята тояга; ризата й и наподобяващата й рокля дреха бяха чисто изпрани и изгладени, но както винаги бе боса и с прашни нозе. Хората идваха при стареца да изразят почитанията си, пътуващите миньори и странници се въртяха наоколо и разправяха спомени, а той в отговор прошепваше едносричкови думи през беззъбите си устни.

Колин се движеше между хората, рязко откроявайки се над тях с високата си стройна снага, разговаряше с тях, смееше се; пламъчетата на огньовете подскачаха по тъмните му красиви черти. Шийла напълно се бе отдала на празненството около нея — ядеше и бършеше пръстите си в ризата, смръщваше се, несъгласна с нещо, или се заливаше в смях при някоя шега. В селището си аборигените празнуваха посвоему — тракаха с ритъм пръчки, провлачено пееха, въртейки се около огньовете си, тъпаните им хипнотизиращо думтяха.

Мъжете около Елизабет викаха, смееха се или спореха, лапаха месо и пиеха ром с вода. Колко много всичко това се различаваше от Коледите, откакто се бе оженила за Къмингс, прекарани като всеки друг ден в пот и мизерия! И колко много те на свой ред се отличаваха от Коледите в бащината къща! В сравнение с кроткото набожно празнуване на Коледа, преди да почине баща й, сегашното празненство й изглеждаше по-скоро като езическа вакханалия. Но тя се радваше, бърбореше с Беси, Шийла и Колин и пи ром с вода до късно през нощта.

През януари Елизабет почна да подозира, че е бременна, а през февруари това вече бе напълно потвърдено. Къмингс ликуваше и без да губи време разнесе новината. Беси бе страшно щастлива и почна да спори с Елизабет от позицията на жена с опит. Шийла изцяло бе погълната от стригането на овцете. За пръв път старицата прояви интерес, за който дъщеря й бе споменала. Тя поднесе на Елизабет гердан за носене около врата, направен от някаква мазна животинска козина. Видът на подаръка бе ужасен, миришеше отвратително, но Елизабет го носеше, за да не обиди старицата.