Аарон Флетчър - Майка Австралия

Джеймс пристигна за урока си, но тя бе толкова възбудена и разсеяна, че му се сопна за нищо, от което очичките на детето се насълзиха. Наложи се да го милва, докато то се успокои, целуна го няколко пъти, след което го отпрати да си поиграе по реката, а тя седна в гостната и зачака Шийла.

Тъкмо вече й се струваше, че Шийла няма да се прибере и че ще изкара една безсънна нощ в гневни терзания от безпомощността си, които щяха да я измъчват и на следващия ден, когато късно следобед съзря Шийла, която с навит в ръка камшик, вървеше покрай сградите в посока към кланицата, с потънали в прах и пот дрехи, с бавна и уморена крачка. Елизабет изчака нетърпеливо Шийла да стигне към средата на откритото пространство, след което излезе от къщи, прекоси верандата и тръгна по пътеката, извеждаща на главния път, с намерението да я пресрещне. Шийла я забеляза и промени посоката си, отправяйки се към нея.

Когато Шийла наближи, Елизабет видя, че прашното й лице бе придобило остри очертания, което при нея беше признак за лошо настроение. Тя се спря пред Елизабет, изгледа я с неразгадаем израз на лицето си, като потупваше крака си с камшика.

— Аха, още отдалеч долових във въздуха, че има нещо — спокойно каза тя. — Е, какво е то?

Изведнъж Елизабет се почувства объркана и разтревожена; страшно й се прииска Шийла да е в по-добро настроение. Тя плахо се усмихна и кимайки с глава, попита на свой ред:

— Как си Шийла, Как мина…

— Остави тия работи — прекъсна я Шийла нетърпеливо. — Какво не е в ред?

Елизабет се поколеба, разтвори ръце в жест на безпомощност и с усмивка, молеща за извинение, каза:

— Шийла, колкото и да не желаех да предприема такава стъпка, стигнах до заключението, че се налага да се обърна към теб за съдействие. Дълго и задълбочено разгледах въпроса, но не намерих друго разрешение, освен да те помоля да ми помогнеш. Ето защо, за голямо мое съжаление, аз…

— Виж какво Елизабет, не мисля, че си излязла навън, само за да подишаш шибания въздух — отново нетърпеливо я прекъсна Шийла, като свали шапката си с лявата ръка и изтри лице с ръкава си. — А сега кажи каква бъркотия е станала?

Част от косата й се беше измъкнала от лентичката, с която я връзваше назад, и висеше на разрошени кичури около ушите й. Прахта се беше спекла по линиите и вдлъбнатините на лицето й, само горната половина на челото — там, докъдето шапката я беше предпазила — беше чиста и се виждаше нейната гладка кафява кожа. Черните й очи бяха студени и сурови. С едната ръка държеше шапката, в другата — камшика си и гледаше в Елизабет с устни, присвити в тънка гримаса на нетърпение. Елизабет прочисти гърлото си и скръсти ръце пред себе си, за да се успокои.

— Може би е по-добре да изчакам за друг път, Шийла; виждам, че си уморена и че…

— Вбесена съм и то ужасно — кресна й Шийла. — Идвам от едно място, където един жалък мръсен червей, уж скотовъд остави динговците да убият трийсет шибани овце, и ще съм вбесена чак до празника на свети Джофри. Дай да престанем с увъртанията и ми кажи какво искаш от мен!

Шийла си оставяше вярна на себе си. Можеше да бъде болезнено груба и рязка, но също така винаги проявяваше интерес и беше загрижена за приятелката си. Елизабет нервно прехапа устни, след това въздъхна и кимна.

— Така да бъде, Шийла. Става дума за онзи Стейпълтън. Днес той се нахвърли върху мен, докато бях в склада, и просто нямам друга възможност, освен да те помоля да поговориш с него и да…

— Аха, очаквах това — въздъхна Шийла мрачно, нахлузи с рязък жест шапката си и се обърна да тръгне към бараките на скотовъдите. — Сега ще му кажа да си обира партушините и да го няма.

— Искаш да го уволниш? Ох, недей, не бих искала да те поставям в положение, в което ти би надвишила властта си, а и нямам особено желание той да…

— Да надвиша какво? — Шийла излая като раздразнено псе, извъртя се и мрачно свъси вежди. — Когато реша да изгоня от фермата някой шибан педераст, той ще посинее от страх, хич не се съмнявай!

— Добре, но не разбирам… — гласът на Елизабет замря в гърлото й при вида на разфучалата се Шийла, чийто черни очи като че ли щяха да я захапят, после насъбра малко сили за съпротива и тръскайки глава, каза: — Извинявай, аз си мислех, че наемането и уволняването на служители е работа на баща ти и брат ти, затова не бих искала да те поставя в положение, при което ти да…

— Всеки да си гледа своето стадо! — изрева Шийла, чието лице, макар тъмно и цялото в прах, бе пламнало от нахлулата от гняв кръв. — Можеш да ми разправяш какво не е в ред, но хич не си мисли, дяволите да те вземат, че можеш да ми казваш как да оправям нещата, най-вече в тая шибана Уайамба, нито ти, нито Колин, нито Господ Бог. Само оня стар сляп пръч, който ме направи, само той в Уайамба може да ми каже „майната ти“. Щом съм казала, че някое говно ще си обира дърмите оттук, значи така ще е. Не че в случая това ми се ще кой знай колко, защото тоя копелдак е добър скотовъд! А сега край на историята!