Аарон Флетчър - Майка Австралия

Имаше предостатъчно време за уединение, както и достатъчно хора за общуване. Беси се отбиваше от време на време на приказки, Джеймс идваше следобед, а и Том — деветгодишният син на Беси, който беше нещо като помощник на готвача, минаваше за по два часа. Дори в моменти на самота до нея достигаха сигналите, които аборигените си подаваха едни на други покрай реката, както и подвикванията на мъжете около постройките, даже от по-отдалечените. Когато излизаше навън да поработи сред асмите и цветята, тя забелязваше стареца и старицата. Понякога те седяха умълчани на верандата и пушеха с лулите си. Слепите очи на стареца втренчено гледаха в далечината — наблюдаваше гледки, които само той можеше да вижда. Старицата седеше до него и държеше в ръце дългата масивна и излъскана тояга, с която тя никога не се разделяше на излизане от вкъщи. Старецът пък никога не излизаше от къщи без старицата.

Друг път Елизабет ги виждаше заедно по пътеката към клозета зад къщата им: ръката на стареца — облегната на рамото й, а тя, вървяща пред него с бавни отмерени крачки, с неизменната тояга в ръка. Те като че ли не си говореха, но Елизабет все повече вярваше, че се разбираха помежду си по начин, далеч по-сложен от обикновения човешки говор. Тя им се усмихваше и им махаше с ръка и старицата й отговаряше с кимване, изпълнено с достойнство.

Но най-вече я интересуваше Шийла. Понякога тя ходеше до отдалечените кошари за два-три дни, а и за по-дълго, но повечето време прекарваше край главните кошари и надзираваше многостранната дейност във фермата — следеше за ремонта на сградите, фургоните и другия инвентар, контролираше сметките, претеглянето и разпределението на храните и стоките по складовете, подбираше за колене овце, говеда и свине, неуморно и до най-малки подробности дебнеше какво става навсякъде.

Резултатът от първия опит на Елизабет да въвлече Шийла в цивилизования ритуал на следобедния чай бе много показателен за естеството на бъдещите им отношения. Тя бе непреклонна в желанието си да пие чай от металическо канче вместо в чашка от порцелановия китайски сервиз „Уеджууд“, разговорът на учтиви теми се оказа затруднен от дългото й мълчание, и по едно време тя рязко стана и си тръгна, без да каже довиждане. Шийла бе напълно различна от всички хора, които Елизабет дотогава бе познавала, поведението й не се вместваше в никакви познати рамки, настроението й често се менеше — кога ведра и спокойна, кога любвеобилна и приятелски настроена, кога затворена в себе си и намръщена. Елизабет се притесняваше от всичко това, но се мъчеше да я приеме такава, каквато беше, да вникне в средата и хората, под чието влияние тя бе израснала, защото даже най-мрачното настроение на Шийла беше за предпочитане пред отсъствията й. От своя страна Шийла винаги се интересуваше от Елизабет и проявяваше загриженост към нея, даже когато биваше най-далеч телом или духом.

Поради различния им произход и образование те имаха малко общи неща помежду си, а освен това Шийла говореше главно за фермата. Отначало Елизабет проявяваше интерес към тази тема единствено от куртоазия и от желание да поддържа разговор с Шийла при посещенията й, но по-късно сама се усети, че започва да изпитва любопитство и загриженост относно това как вървят работите из земевладението. Всяка от кошарите си имаше име — Булу, Виндора и Олдеа на север, Пенонг и Вилканиа на изток, Танами, Уайамба и Бароу на юг, и Маралинга и Тамбо на запад. Споменаването на дадена кошара започваше да придобива за нея все по-конкретен смисъл, а и тя се стремеше да научава все повече неща за тях и тяхното месторазположение.

Но далеч не й беше лесно да се оправи в плетеницата от кошари. Всички те се деляха на сектори и в зависимост от разговора можеше да става дума за даден сектор или за цялата кошара. Имената на секторите можеха да имат връзка с географското им положение, с някое уникално дърво или друга особеност на терена, или пък с някое тамошно историческо събитие. Като капак на всичко някои сектори можеха да имат две, та и повече имена, или пък едно английско и едно аборигенско. Под Булу Север и Булу Вилга Шийла разбираше един и същ сектор. Олдеа Запад, Олдеа Мура и Олдеа Глиган също бяха различни наименования за един и същ сектор, а имената на секторите в ограждението Маралинга бяха също тъй объркващи, защото нея самата я наричаха още кошара Виджи. Разделянето по сектори бе направено в зависимост от наличието на вода или възможностите за паша, като обикновено една кошара биваше разделяна на четири сектора. Не беше рядко явление загражденията на кошарите да се преместват в зависимост от условията през годината.