Аарон Флетчър - Майка Австралия

Разговорът притесняваше Елизабет, но същевременно и я удовлетворяваше. Без съмнение Шийла не беше човек, склонен да разисква себе си или личните си работи с първия срещнат, но и явно между тях двете бързо и спонтанно се бе появило чувство на взаимно доверие.

— Виж какво, Шийла, те постоянно приказваха за неща, които не им влизаха в работата, а неща от такъв род не излизат от акъла на хора като тях.

— Аха, точно така. И какви ги разправяха?

— Само глупости. Момчето ти сигурно ще стане отличен скотовъд! Нали произходът му и средата, в която…

— Не, няма такова нещо. А и за него е по-добре, че е още хлапе, защото ако беше куче и показваше същите способности за овчарлък, щеше да яде бой право по главата. Та, какви казваш, глупости дрънкаха?

— Шийла, не си спомням точно… — Гласът на Елизабет се пресече, когато разбра, че не може да я лъже повече. Тя отклони за малко погледа си и отвърна колебливо: — О, нещо такова… че си била наказана с бой с камшик и… такова, овързали те в кожата на овен, но сигурна съм, че тия хора…

— Ой, това е мръсна лъжа!

— Ама разбира се, че е така, Шийла. Нали казах, че такива хора са склонни да бръщолевят какво ли не…

— Кожата беше от овца.

— Извинявай, какво каза?

— Казах: кожа на овца. Беше побеснял като глиган с набодена от тръни паламарка, но той никога не би убил овен, който си върши добре работата. Окачи ме на кол в сборния двор за овце, напъха ме в кожа на овца, и два дни след това не можех да говоря. Оттогава не хапвам овче месо. Сложа ли късче в устата ми, веднага ми засяда на гърлото. — Тя леко се засмя и разтърси глава, при което зъбите й блеснаха на лунната светлина. — Май съм била най-простата овца в стадото, щом съм си въобразявала, че мога да скрия такова нещо от него. Стар хитър пръч, просмукан с ром, е моят баща. Като си намисли нещо, нищо не може го спря. Сляп е, едва чува, като прощъпулниче ходи, но господ да ме прокълне, ако тръгна срещу него.

Ясно личеше нотката на възторг в гласа й, когато говореше за баща си и за онова, което той бе направил с нея, а това разкри друга нейна черта. Шийла бе едновременно и жестока, и сурова, защото бе израснала сред насилие, което неизбежно я бе направило да бъде и коравосърдечна, най-малкото при самозащита. Но имаше и друга страна на природата й, която караше нейните дълги тънки пръсти да се плъзгат по косата на момченцето с такава обич, че строгите линии на лицето се бяха разтворили в топла усмивка; ала в същото време тъмните й очи си оставаха някак си матово непроницаеми. Това бе една твърде противоречива личност. Но странно, като че ли те двете добре се познаваха, нищо че наскоро се бяха срещнали. От друга страна, изглеждаше малко вероятно да могат напълно да се опознаят. Елизабет се чувстваше объркана.

Малчуганът се размърда в ръцете на Шийла и прошепна нещо. Тя го сложи на земята, разроши косата му и го отпрати да си ляга. Той заприпка по пътеката към къщата. Шийла скръсти ръце и се загледа в небето, като се прозяваше.

— Тук е много приятно, Шийла.

— Е, да, става тихо, когато сбирщината се налочи, преди да заспи.

— Не това исках да кажа, а че фермата като цяло е едно много красиво място, пък и какво приятно име — Уайамба. Кой го измисли?

— Баща ми. Преди много години той купил малко земя от един човек на име Уилямсън. Около 100 акра. Татко тогава е работил за този Уилямсън. Въпросното парче земя е доста по на юг от тук, близо до едно място наречено Скосения хълм, което аборигените наричали Уайамба. Колин и аз сме родени там. Татко много обичаше това място и после той даде името му на цялото земевладение. Но ако аз трябваше да решавам, щях да издърпам граничната линия на фермата откъм север насам. Там е пълно с руда по повърхността и златотърсачите се стичат, събарят загражденията. Не си заслужава белята да го поддържаме. А и повече от дванайсет хиляди овце не можеш изхрани, и то ако годината се случи добра. Но не ме слушат, дяволите да ги вземат.

— Ти навярно преувеличаваш, Шийла. Сигурна съм, че баща ти и брат ти имат пълно доверие в теб.

Шийла навири глава назад и леко се разсмя.

— Добре ти идват думите, Елизабет, нищо че понякога така ме объркваш, че те разбирам едва наполовина. Ти в Сидней на колеж ли ходеше?

— Не, но баща ми беше пастор и той лично ме изучи.

— Пастор ли? Ами тогава как стана така, че си се омъжила за… е, това не ми влиза в стадото. Искаш ли да учиш мойто гаменче? Колин и аз четем и пишем колкото да пишем писмата на фермата и да се оправяме с тефтерите, но далеч не ставаме за даскали. Може пък на хлапето ученето да му хареса. Засега то не показва, че го бива за нещо друго, а като порасне все ще трябва да прави нещо, за да заслужи яденето си. Бих ти давала по пет шилинга седмично да го учиш да смята, да чете и пише.