Аарон Флетчър - Майка Австралия

Да, те бяха различни и с положителност биха били присърце на баща й, ако и техните мотивации да изглеждаха мъгляви за другите. Когато Къмингс се беше кандидатирал за тази длъжност, тя не беше размишлявала дълго доколко той е способен за такава работа, защото й се струваше, че човек, притежавал собствено стадо и имение, би бил напълно годен да упражнява подобна дейност на друго място. Но след като частично беше видяла какво представлява Уайамба, у нея възникнаха силни съмнения. Къмингс не бе интелигентен човек, слабо разбираше хората, а точно такива способности бяха от решаващо значение за един главен скотовъд, предвид големия брой работници и многото разнообразни дейности, извършващи се на територията на Уайамба. Елизабет все още недоумяваше как стана така, че той получи назначението. Когато Шийла ги пресрещна малко преди да пристигнат, тя подчертано не се бе заангажирала относно възможностите за получаване на длъжността. Също така бе заявила, че възнамерява да остане при външните кошари за известно време. Но вместо това се бе върнала във фермата и на водача бе казала, че е дошла, за да говори с Колин. Заключението се налагаше само по себе си, а именно че срещата по пътя към външните кошари и необичайното удовлетворяващо чувство за близък афинитет между тях двете я беше мотивирало да препусне назад и да поиска от Колин, вероятно и от баща си, да наемат Къмингс.

Елизабет се усети, че разсеяно бе гледала Шийла, докато размишляваше, която от своя страна също я бе наблюдавала. Нейният стол бе срещу ъгъла на канапето, където седеше Елизабет; майката и тримата мъже седяха наляво от нея и вдясно от Елизабет. Двете жени се бяха изолирали от другите в стаята с мълчаливите си погледи една в друга. Шийла се бе разположила на стола си удобно, но небрежно, почти като мъж, който слабо се съобразява с порядките в обществото. Коленете й бяха разтворени, краката изпънати напред, чашата с вино бе поставена на бедрото. В отпуснато състояние тя като че ли ставаше навъсена и затворена в себе си, черните й очи — нито топли, нито студени, погледът й придобиваше някаква втренченост. Като че ли потъваше в размисъл.

Изведнъж очите й се раздвижиха. Вдигна чаша и отпи глътка вино.

— Как намираш къщата, добра ли е? — с тих тон попита тя на фона на разговора на висок тон на мъжете.

Елизабет, която бе очарована от къщата, се усмихна широко и цъкна с език.

— Дали е добра? О, Шийла, та тя е нещо изключително, много повече от това, което очаквах.

Шийла усмихнато кимна, погледът й се плъзна встрани, докато отпиваше глътка от сангарето, после се насочи към коридора, водещ към спалните.

— Ела малко тук — тихо каза тя с подканващ жест.

Момченце на шест-седем годинки, което стоеше на прага на гостната извън полезрението на Елизабет, влезе вътре и нерешително се огледа. Носеше панталони и къси ботушки, но от кръста нагоре бе голо; светлината на лампите се отразяваше в гладките му и загорели от слънцето гърди и рамена. То прекоси стаята със срамежлива усмивка към Елизабет. Явно имаше нещо вярно в приказките за извънбрачно дете на Шийла, които тя бе чула от водача на фургоните. Детето беше по-голямо, отколкото Елизабет очакваше; личеше си, че бащата е светъл мъж. То имаше англосаксонски черти, очите му бяха големи и бледосини, в светлокафеникавата коса личаха руси кичури, почти избелели от слънцето. То застана пред Шийла, която премести чашата в другата си ръка, прегърна го, при което чертите й поомекнаха и му заговори:

— Къде ти е ризата, а? — рязко изсъска тя, като го прекъсна, когато то понечи да отговори, сочейки с пръст към коридора: — Говори ми на английски, хайванче такова! Знаеш много добре, че на дядо ти му се дига кръвното, когато говориш на даенски 3 3 Австралийски диалект, смесица от аборигенски и английски — Бел.пр. . Старият човек пак ще ме накара да ти обеля кожата от задника с каиша, ако те чуе. Къде значи била тази твоя проклета риза?

Детето прошепна някакъв отговор и отново посочи с ръка към коридора.

— Там ли трябва да бъде тя, недоносче такова? Така ли трябва да оставяш мръсната си риза в стаята и да се разхождаш като някое отвързано аборигенско псе, и то баш, когато имаме гости? Карай да върви, вече се изложихме. Дай тук по една целувка. Е, това се казва добро момче. А това е госпожа Къмингс; иди при нея и й се представи.

Изпъстреният с ругатни език очевидно бе част от нормалния речник, с който тя си служеше, защото тонът й бе гальовен. Още една нейна особеност се разкри, когато с изпълнени с обич майчински очи тя погали с грациозните си дълги пръсти ръката и рамото на детето. С горда усмивка Шийла го гледаше докато то пристъпваше към Елизабет.