Аарон Флетчър - Майка Австралия

Вече беше се свечерило и влажният въздух от реката беше захладял, когато те тръгнаха по пътеката и после завиха по пътя за къщата на Гаритови. Жуженето на насекомите в тревата се носеше на вълни, жаби крякаха в хор покрай реката и от време на време се чуваше траурният повик на нощна птица. Жълтата светлина на свещите и лампите се виждаше през прозорците на къщите и на няколко от сградите, които бяха пръснати наоколо между кошарите и навеса за стригане. Фермата бе обгърната от атмосфера на спокойствие и топлота.

В меката светлина от предните прозорци и отворената външна врата на къщата на Гаритови се очерта фигурата на мъж, който стоеше на най-горното стъпало в края на верандата. Когато те поеха по пътеката към къщата, той се изправи; силуетът му изглеждаше огромен и висок на фона на светлината зад него.

— Това вие ли сте, Колин?

— Да, настанихте ли се?

— Доста добре. Малко на въздух, така ли?

— Нещо такова. — Той се дръпна встрани, когато те изкачиха стълбите, и погледна Елизабет. — Това трябва да е съпругата ви?

— Да, името й е Елизабет.

Колкото небрежен и повърхностен бе тонът на съпруга й, толкова този на Колин бе учтив, навеждащ пряко на мисълта, че в такива случаи е нужно да има представяне. Той бе изключително висок, изглеждаше спретнат и чист, брадата и мустаците му бяха подрязани късо, косата сресана изцяло назад. В слабата светлина, идваща от вратата, тя успя да види, че чертите на лицето му много наподобяваха тези на Шийла. Това бе един впечатляващо красив мъж.

— Приятно ми е да се запозная с вас, госпожо Къмингс. Как се чувствате, добре ли сте?

— Удоволствието е мое, господин Гарити. Аз съм добре. А вие как сте?

— Благодаря, добре. Моля заповядайте. — Тонът и маниерите му не бяха изгладени, но пък бяха искрени и й напомниха за минали години, когато красиви млади мъже й се усмихваха с възхищение и бързаха да й подават ръка по стълби и да отварят вратите пред нея. Но тя копнееше за такова време и място, където учтивостта е по-скоро начин на живот вместо показ на желание за ухажване, за време и място, където дебелашките подходи на груби мъже са немислими и общественият ред се основава върху спазването на обичаи и традиции вместо върху силата на юмрука. Колин отстъпи назад да даде път на Елизабет да мине пред него и това разколеба готвещият се да влезе пръв Къмингс; така тя първа прекоси верандата, следвана от двамата мъже.

Шийла беше там; изглеждаше доволна и спокойна, крачолите на избелелите й панталони бяха мушнати в ботушите, яката на ризата й бе откопчана, а ръкавите — навити нагоре. Отблизо тя изглеждаше още по-висока, отколкото на кон, почти колкото брат си. Елизабет така много се зарадва, че изгуби контрол върху заученото си учтиво изражение и се усмихна широко и сърдечно; в отговор Шийла засия, тъмните й очи станаха меки и топли, зъбите й заблестяха на светлината на лампите. После тя внезапно отвърна поглед, усмивката й стана по-умерена и под светлината на лампите Елизабет забеляза, че сред черната й и гъста коса тук-там има и леко посивели кичури.

Сбръчканата кожа на майка й беше някак си по-светла, въпреки че в нея ясно личеше чистата аборигенка. Майката имаше тънко телосложение и среден ръст, гръбнакът и раменете й не се бяха превили от тежестта на годините. Носеше прекалено голяма за стройното й тяло и висяща до бедрата мъжка риза, широка безформена дреха, изрязана от някакъв мъжки панталон и наподобяваща пола, и беше боса. Освен това пушеше с голяма лула. Но тези нейни дрехи и лулата някак си не я правеха да изглежда смешна или даже ексцентрична; тя излъчваше увереност, спокойствие и хармонично се вписваше в заобикалящата я среда, а това я поставяше в независимо положение спрямо преценките за благоприличие на друг тип хора. Косата й бе почти изцяло бяла, но много гъста и от същия тип като на Шийла, подстригана късо по мъжки. От средата на набразденото с бръчки чело до някъде над лявото й око минаваше дълбок дълъг белег — изпъкнала по-светла ивица на фона на тъмната й кожа, която ясно говореше за някакво сериозно нараняване преди много години. Но най-впечатляващото у нея бяха очите. Това бяха млади очи, ясни, умни и търсещи, това бяха прозорците на един извънредно буден ум.

Ръста си Шийла и Колин бяха наследили от баща си. Той беше натежал от годините, лицето му бе станало на петна и бе потънало в сложна плетеница от бръчки, устните му пропадаха навътре върху беззъбите венци, кожата на главата му бе придобила лилав оттенък, който лесно се забелязваше изпод редките тънки бели коси. Но си личеше, че в разцвета на силите той е бил огромен мъжага, тъй както огромни бяха земите му. Очите му се бяха превърнали в невиждаща маса от катаракти и той държеше главата си наклонена встрани, за да чува какво става около него, ала възлестата му и прорязана от бръчки ръка, с която държеше лулата, не трепереше; целият му вид излъчваше властен авторитет.