Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Много мило от ваша страна, но не бих желала да ви отвличам от нещата, които имате да вършите.

— Работа колкото щеш, свършване няма. Даже ще има предостатъчно и за други, когато умра. Дай да ти помогна да разтовариш фургона си, да не счупиш нежния си гръбнак. Не че си слабичка, но съм виждала по-якички от теб.

Елизабет се усмихна, кимна и двете тръгнаха към фургона.

— Благодаря ви много, Беси.

— Голяма работа. Между другото, хвърлих поглед на твоя човек, когато той минаваше по двора, и трудно ми беше да позная дали това е баща ти или съпруга ти.

— Той е няколко години по-стар от мен.

— Да, да, ама май доста повечко от няколко. Ще трябва да се поозори, за да те пази от мъжете, да не ми е името Беси, ако не бъде така. Ти си поми, нали?

— Не, от Сидней съм.

— Сидней ли? Изглеждаш ми доста изискана, не че искам да кажа, че не знаеш откъде си. Жената, която последна живя в тази къща, беше от Сидней, но тя даже и на малкия пръст не може да се мери с теб. Казваха се Хобартови. Тук тя напълно откачи. Мъжът й трябваше да я върне обратно, а и той накрая не беше с всичкия си, ако съдя по това, което видях. Него работата го затри, а нея — Големите простори. Надявам се с тебе да не се случи така.

— Свикнах повече или по-малко да живея изолирано, а и това място ми изглежда много приятно за живеене. Сигурна съм, че двете с теб ще станем големи приятелки и ще си ходим на гости. А и Шийла е тук, така че съм сигурна, че времето ще мине приятно.

— О, да, бих искала да сме приятелки. Шийла е хубав човек, но не бих казала, че се държи приятелски. Досега не съм имала много вземане-даване с нея. Ако Голямата степ ти понася, ще си добре. Но и ако мъжът ти се справи с работата. Да бяхте още малко позакъснели, щяха май да предложат службата на мъжа ми. Той обаче ми каза, че щял да откаже, ако му я предложат.

— Сигурна съм, че това е много тежка длъжност.

— На мен не ми се струва тъй, но мъжът ми го е срам да нарежда на другите какво да правят. А и това, което му плащат допълнително, за да им готвя в голямата къща, ни носи достатъчно. На него му е все едно, даже така му е по-лесно. Чакай да видим какво си донесла…

Тя беше извънредно силна жена; без никакво усилие награби в едната си ръка скрина с книгите, а в другата — сандъка със сервиза, бъбрейки, докато Елизабет се мъчеше с друг сандък. Когато свършиха да разтоварват фургона и внесоха нещата в къщата, Елизабет поведе конете, а Беси тръгна да й покаже къде да ги закара с фургона. По време на пътуването Елизабет само бегло бе видяла различните ферми, но Уайамба без съмнение бе най-голямата и най-многообразната. От едната страна на откритото пространство доминираше огромният лабиринт от кошари, а на обратната страна бяха разположени по-малки кошари и навесът за стригане на овцете. Дворът за събиране на овцете беше на известно разстояние отвъд навеса за стригане и представляваше едно огромно заграждение, в което по-голямата част от тревата беше стъпкана, а редом с него имаше друго също така голямо заграждение за едрия рогат добитък и конете. Повечето от сградите бяха разположени между главните кошари и навеса за стригане; това бяха сградите, изпълняващи функции на казарми за овчари, за скотовъди, за приходящи стригачи и миячи, ковачница, складове с различна големина, и къща за готвач, в която се беше настанил готвачът, съпровождащ новодошлите. От едната страна на главните кошари имаше свинарник и отделен запор за едрия добитък, където бяха вкарали две говеда. В съседство с него беше мястото за кланица и навеса за разфасоване и солене на месото. Широкото пространство между два от складовете бе заето от кучкарници. Имаше също и голям двор за кокошки, откъде вероятно бяха се изплъзнали пилетата под къщите.

От къщите тръгваше голяма градина чак до реката и оттам още се разпростираше покрай брега. В нея отглеждаха картофи, домати, зеле, гулия, лук, моркови и други зеленчуци. От другата страна на градината се намираше аборигенско селище. Двама аборигени копаеха в градината, други се движеха около подслоните си, имаше и такива, които прекосяваха празното пространство между подслоните им и къщите и отиваха някъде по задачи или изпълняваха нечии поръчки. Мъже се движеха между зданията и кошарите и от другата страна на главните кошари, където вкарваха овцете, се вдигна голям облак от прах. Мъж на кон прекарваше стадо от петдесетина глави едър добитък през двора за събиране на стадата към оборите, други мъже прихващаха коне в оградения за едрия добитък двор. Наоколо имаше повече хора, отколкото в голямо село, и значително повече движение. Сградите бяха разпръснати върху площ, която беше много по-голяма, отколкото едно село можеше да има. Това беше видим символ на факта, че тук земята беше евтина и собствеността се изчисляваше в стотици хиляди акра.