Аарон Флетчър - Майка Австралия

Тези думи бяха произнесени с ниско ръмжене, по-скоро като отдушник на киселото му негодувание, — отколкото като нещо, предназначено към Елизабет. Тя избърса прахта от очите си, погледна го и благоволи да направи една от редките си забележки към него, като погледна встрани.

— Тя едва ли щеше да ни каже да се нанесем в къщата, ако длъжността не е вече твоя, нали?

Това просто и логично заключение не му бе влязло в главата. Той я погледна замислено и намръщено, след това кимна и отмести погледа си, вече със смекчено изражение на лицето си. Устните й се свиха в отвращение, когато го погледна отново с крайчеца на окото си. След това се замисли над поведението на Шийла. Тя даваше вид на много студена и индиферентна — нито за секунда не я беше погледнала и явно беше ядосана от нещо. Но пък явно се беше върнала да говори с брат си и когато те пристигнаха, изведнъж се оказа, че Къмингс е получил длъжността главен овцевъд и вече нямаше да има нужда да говори с двамата Гарити относно наемането му.

Едно критично око щеше да установи, че къщите на фермата Уайамба бяха разположени по-близо до овцете, отколкото бе необходимо — кошарите отстояха на по-малко от двеста ярда, направо пред верандите, но дори и най-взискателният вкус не можеше да намери нещо друго да придиря. Фермата беше като оазис. Трите къщи стояха покрай реката с широки тревни площи помежду тях и пътя. Над тях бяха надвиснали масивни стари евкалипти и гъсти бледозелени пиперкови дървета, които правеха дълбока хладна сянка, освежавана от влажността на реката и мириса на растителността. Птици прехвърчаха между дърветата — миниатюрни сипки и врабчета, разкошни дългоопашати и дългоклюнести папагали, във въздуха имаше непрекъснато движение и се чуваха техните бодри звуци.

Къщите бяха повдигнати на колове и под тях на хладина щъкаха пилета. Ниско окосени площи, широки почти петдесет стъпки, отделяха къщите и това бе достатъчно да им осигури уединение, без да ги изолира една от друга. Осем големи дървени резервоара за вода бяха наредени покрай главната къща. Между тях и къщата имаше малко гробище, излъчващо спокойствие и сериозност в дълбоката сянка. Лехи от пълзящи цветя, невенчета и гергини около него бяха изоставени и цветята бяха прорасли като диви. Рози, пълзяща глициния и местни видове асма бяха израснали около резервоарите и къщите и ги правеха да изглеждат хладни, удобни и приканващи.

Къмингс спря фургона пред централната къща, слезе и прекоси откритото пространство към кошарите. Елизабет също слезе, бързо премина по пътеката, водеща до къщата, и хлътна в нея. Тя беше луксозна. Имаше голяма гостна, трапезария, кухня и две обширни спални. Мебелите бяха направени от дърводелец, който познаваше местните ценни дървета. На верандата имаше столове и канапе, в гостната също, но канапето бе покрито с възглавнички от овча кожа, в добавка имаше и ъглови маси с лампи по тях, полици и камина. Трапезарията пък бе обзаведена с маса и четири стола, продълговат шкаф и една допълнителна маса в ъгъла. Двете спални бяха мебелирани с легла, нощни масички и столове. В една от спалните имаше огледало. В кухнята имаше готварска печка, голяма работна маса, стенен шкаф и долап за храна. Задната врата водеше към малък чардак, в който бяха складирани вана, кофи, дъска за търкане на пране. От него по стъпала се слизаше към пътеката, водеща до клозета, поставен на малък баир над реката. Елизабет се разходи из къщата, гледаше нещата и ги пипаше, за да се увери, че това не е сън. Къщата беше прашна, понеже бе необитавана, но спретната, подът беше шлифован с пемза до мътен блясък. Мебелите имаха сатенен блясък. Хладен полъх преминаваше през помещенията. Това надхвърляше най-оптимистичните й очаквания, прекалено бе хубаво за вярване.

Една яка и обикновена на вид жена на около четиридесет и пет, прекоси мястото пред по-малката къща, докато Елизабет се връщаше по пътечката към фургона. Жената беше сдържано дружелюбна, каза, че името й е Беси Маршал и с любопитство изгледа Елизабет, докато тя отговаряше на пожеланията й за добре дошла.

— Елизабет ли? Не те ли наричат Бес или Беси? Заплюла съм си това име тук.

— Не, обикновено ме наричат Елизабет.

— Да, подхожда ти. Така ли те нарича мъжа ти?

— Не си спомням въобще той да се е обърнал към мен с името ми.

— Също като моя — весело се изкиска Беси. — Интересува го само манджата и оная работа в леглото, но би могъл да дели залъка си с надничарите и да ляга с овца — ще му е все едно. Да умра, няма да се сети да ме погребе, докато не се вмириша. Дай да ти помогна да разтовариш фургона.