Аарон Флетчър - Майка Австралия

Докато изражението й беше затворено, големите й черни очи бяха открити и търсещи, в тях прозираше любопитството. Те блестяха с проникваща светлина, в която беше трудно да се гледа, но която едновременно с това беше извънредно приятна. Елизабет изведнъж почувства настъпилата пълна тишина, тримата мъже се споглеждаха. Тя почувства как по страните й започна да избива руменина. Къмингс се държеше с характерната си непохватност, вторачил тъпо поглед напред, вместо да наруши тишината и да я представи. Елизабет кимна и каза учтиво:

— Добър ден, аз съм Елизабет Къмингс.

Шийла леко повдигна глава и очите й се разшириха. Строгият й и високомерен израз не се промени, освен че отразяваше нещо между изненада и обида. След това тънките й устни се отпуснаха, по лицето й бавно се разля усмивка, докато блестящите й бели зъби блеснаха на фона на тъмния тен на лицето и устните й.

— Гръм да ме удари! Поми!

Тонът й беше по-скоро дружелюбно-шеговит, отколкото топъл и сърдечен. Елизабет почувства, че бузите й пламват и тя широко се усмихна в отговор на бляскавата усмивка на Шийла.

— Не, от Сидней съм.

— О, така ли? — засмя се Шийла. — Не ми придиряй. За мен и такива като мен, щом идваш от изток на източните ми кошари, си английски новоимигрант. Добре ли се чувстваш?

— Да, много добре, благодаря ви. А вие как сте?

— Справям се.

Усмивката й се задържа още за секунда. След това тя като че ли се сети за присъствието на мъжете и лицето й, по стряскащо рязък начин отново доби сериозно изражение. Погледна ги, кимна им и дръпна юздите на коня си и се заотдалечава.

— Довиждане — каза Елизабет.

Шийла отново възпря коня си, обърна глава и погледна Елизабет. После кимна и леко вдигна камшика. Пришпори коня и той хукна в галоп, отнасяйки я в далечината. Елизабет я погледа как язди без никакви усилия, след това погледна мъжете. Позакашля се, за да прочисти гърлото си, и се върна при тенджерите.

— Чухте ли какво каза тази проклета черна курва? — изръмжа ядосано Къмингс. — Не съм бил целия тоз шибан път за оня дето духа, добре да знаете.

— Тя не каза такова нещо — каза Ричардсън. — Тя просто не се бърка в неща, които не я засягат. Това именно каза тя.

— Проклетата обаче знаеше повече, отколкото ми каза и ние двамата го знаем. Но тая черна курва, да я вземат дяволите, не искаше да ми окаже внимание. Ето това е работата. А шибаното й сърце е толкова черно, колкото и шибаната й кожа.

— Може би е така, но само да не те чуе, че го казваш. От десетгодишна държи камшика и може да извади окото на човек от двайсет стъпки разстояние, без да му докосне миглите.

Къмингс изръмжа, без да каже дума и Елизабет чу тежките му стъпки от другата страна на фургона. Той се спря на ъгъла и я погледна вбесен.

— А на всичко отгоре ти ще ми продаваш проклетия си английски фасон, който тука няма да ми свърши никаква работа. Писна ми от тебе и ще скъсам английския ти задник с колана си и ще те зарежа тук, ако по твоя вина не получа тая работа.

Елизабет почувства как лицето й пламна от негодувание и срам, но продължи да гледа в тенджерата и да меси тестото.

— Чу ли ме, кучко такава? — изрева той.

— Да — отговори тя с тих, сдържан тон, като продължаваше да гледа в тенджерата и да меси тестото.

Той пак изръмжа нечленоразделно, извъртя се и ядосано тръгна към конете. Елизабет захапа горната си устна и бързо запремига с очи да сдържи сълзите си. Вече от доста време неговото беснеене и псуване не я бяха изваждали от равновесие и сега тя се зачуди кое така изведнъж я бе направило уязвима.

— Не ми е ясно за какво, по дяволите, той дига пара — измърмори готвачът. — Лично аз бих останал доволен от това, което Шийла каза. Няма никакво основание да я обвинява.

— Но ти не си той, а пък това, което става между него и жена му, си е между тях, освен ако не искаш да се биеш с него заради нея — изкоментира Ричардсън.

— Бих се бил за ром, но не и за жена. Все пак щеше да бъде по-добре за него, ако Шийла го беше харесала, както хареса жена му, все едно дали последната е поми или не.

— А ти бе, за тебе ще бъде по-добре да си гледаш собствената работа.

— Тогава стига си се ебавал и се махай от главата ми! — извика внезапно побеснял готвачът. — Как мога да готвя, като ми се моташ в краката?

— Внимавай как говориш с мен, мръсно копеле! — му изкрещя Ричардсън. — Или ще ти ударя един по шибаната ти глава.

Елизабет се опита да заличи от съзнанието си техните просташки викове и се загледа в лепкавото тесто с нацвъканите по него мухи. Но препирнята им продължи. Най-накрая, след като готвачът избълва страшната си закана да сложи селитра в чая, Ричардсън се махна и тръгна към овцете. Мислите на Елизабет се върнаха към Шийла.