Аарон Флетчър - Майка Австралия

После пасбищата станаха по-обширни и прекосяването на всяко от тях отнемаше няколко дни. Много от къщите бяха по-малки, направени от небоядисано дърво; имаха вид на незавършени, но нахални в своето право да съществуват в тази враждебна среда. Теренът стана по-безводен, горещината — по-плътна, мухите и комарите — по-кръвожадни. С течение на седмиците Елизабет, изтръпнала, вършеше нещата, които се изискваха от нея, като в унес. Като че ли беше попаднала в клопката на затворен кръг, какъвто бе животът около нея, в който тя участваше, без съзнателно да иска това, като осъдена до безкрайност да продължава в рамките на тази мъчителна рутина. От друга страна, на нея не й се искаше това да свърши. След всичко изтърпяно едно евентуално по-голямо разочарование в края на пътуването, щеше да се окаже непосилно за нея.

И затова с потрес осъзна, че са вече в пределите на владението Уайамба. Една нощ, докато тя лежеше на дъските във фургона, намирайки се в онова вцепенение, което й служеше като щит, пазещ разсъдъка й от застрашаващата го околна среда, един от мъжете отвън каза нещо, което рязко я върна към действителността. Те вече бяха пристигнали в земите на фермата, и то най-малко преди два дни. Това беше окончателният срив. След усилията и трудностите на пътуването може би тяхното пристигане трябваше да стане по някакъв друг начин, а не с продължаване на ежедневната рутина. Бяха пристигнали, а тя даже не бе и разбрала това. Опита се да отдели онова, което видя през последния ден, от спомените за видяното през предишните дни. Но в ума й всичко беше едно и също. На следващия ден тя се огледа наоколо с повече интерес, но видя само обикновена гъста трева, по която на туфи растяха ниски храсти, простиращи се във всички посоки до хоризонта. Ако имаше нещо в тази огромна шир, което я отличаваше от земята, която бяха прекосили, то не беше видно.

На следващата нощ мъжете говориха за това, че скоро ще стигнат до ново заграждение. И наистина, на следващия ден около обяд стигнаха до нова ограда от три водоравно поставени пръти, която се губеше в далечината от двете страни и изглеждаше като нещо, което разсичаше земята на две. На едно място прътите бяха свалени и оттам те влязоха, спряха за обед и след това продължиха. Оградата изчезна в маранята на горещината зад тях, а отпред им се опъна отново безкрайна шир. Бездушните горещи часове на следобеда отминаха и парещото слънце започна да се спуска на запад. Дългата колона овце най-накрая се сви на кръг и фургоните спряха.

Предния ден бяха заклали една овца и сега готвачът измъкна вмирисаната, кървава, напластена с мухи торба с трупа на овцата, окачи го на едната страна на фургона и започна да кладе огън. Елизабет започна да меси хляба. Барабанящ грохот на копита проникна през унеса й и тя погледна през рамо. Водачът препускаше на кон от стадото към фургоните, а съпругът й подтичваше насам, след като бе изкарал конете им да пасат заедно с другите. Готвачът се обърна към задния край на фургона, поколеба се за миг, прикри очите си с ръка и погледна в далечината пред фургона. След това извади отнякъде един нож, върна се към задната част и се загледа напред с любопитство. Елизабет изтръска брашното от ръцете си, пристъпи към ъгъла на фургона и се вгледа. Приближаваше се конник в тръс; ездач и кон се движеха като едно цяло и с такова темпо, с което бързо се изминаваха мили. Всички, с които се бяха разминали по пътя си, бяха без коне и в по-малко изолирани райони, така че това вероятно беше някой, който работеше във фермата. У Елизабет се събуди любопитството, но обикновено странниците погрешно тълкуваха това. Ричардсън и съпругът й се приближаваха към фургоните. Съпругът й неколкократно я беше предупреждавал да не привлича вниманието към себе си. Тя се дръпна зад фургона и започна да разбърква брашното с една ръка, докато с другата наливаше вода.

Шумът от конските копита откъм предницата на фургона стана по-силен, и с приближаването си намали темпото. В същото време пристигна и водачът. Когато конят му мина покрай задната част на фургона, тя видя на лицето му широка усмивка за поздрав.

— Добре ли си, Ричардсън?

Елизабет замръзна от изненада, когато водачът отговори с весел и игрив тон. Гласът, който тя бе чула, беше звънтящ контраалт, глас на жена.

— Да, сега вече съм добре. А ти добре ли си, Шийла?

— Бива ме. Колко овце изгуби?

— Не повече от двайсет. Искаш ли да хвърлиш един поглед?

— Достатъчно добре виждам оттук, точно колкото ми трябва. Виждам каква окаяна сбирщина са!