Аарон Флетчър - Майка Австралия

Потънала в унес от душната горещина, тя мислеше за нея и на следващия ден, когато фургонът се клатушкаше по пътя. Мислеше си, че може би Шийла би могла да запълни нуждата й от приятел. Липсата на такъв тя преживяваше като душевна агония, защото тази празнота никога не бе истински запълнена, освен само до известна степен от баща й, докато беше жив. А и Шийла изглежда чувстваше подобна нужда, защото между тях се установи някаква връзка, докато се гледаха една друга. Това бе взаимен отклик на някакво дълбоко и сложно равнище, нещо, което тя никога не бе изпитала преди, една мъждукаща жива искрица на контакт, който беше колкото деликатен, толкова и скъпоценен. А предпазливото търсене на приятелство от страна на Шийла беше колкото патетично, толкова и разбираемо, защото тя, без съмнение, е била поставена в най-груби условия през целия си живот — сурова и жестока среда, която беше изсушила по-фините й импулси, както парещото слънце изсушава соковете в тялото. През целия си живот е била заобиколена от мъже като Ричардсън, Къмингс и останалите, непрекъснато е била обект на техните похотливи желания, защото от красотата й на човек му секваше дъха. А още в младежката си възраст е била подлъгана и върху нея се е стоварил срама да роди извънбрачно дете, ако разбира се е вярно това, което бе казал Ричардсън. Бе я командвал един тираничен баща, който й бе наложил да работи като овцевъд. При всичките тези трудности тя бе запазила едно плахо желание да си има приятелка — импулс, разкриващ чистотата на характера й.

Когато се озоваха при главните кошари, Шийла беше вече там. Наоколо се чувстваше оживление, хората бяха възбудени, че най-сетне са пристигнали, мъже на коне галопираха да посрещнат стадото и през облаците прах, които овцете вдигнаха, юрвайки се напред, Елизабет съзря една обща панорама на имението. Кучета лаеха, скотовъди викаха, камшиците плющяха като гърмежи… Къмингс шибна конете да не изостават от огромната сянка, която фургонът на готвача хвърляше през гъстата мараня от прах. Втурнаха се напред, наоколо се носеха ревове, суматохата достигна връхната си точка и през прахта, през която се носеше фургонът, Елизабет видя очертанията на кошари, сгради, подслони и дървета в далечината. Пред тях фургонът на готвача забави хода си и спря. Къмингс просъска серия псувни, рязко удари с крак спирачката и задърпа юздите да спре конете.

Те бяха близо до портала, през който бяха преминали овцете, и когато полъхът започна да отвява облаците прах, Елизабет можа да се огледа наоколо. Мъжете се движеха около фургоните, конете им пръхтяха и бяха потънали в пяна, а те се смееха и викаха. Шийла стоеше малко по-навътре, изправена на стремената и леко се наведе към един мъж, като размаха камшика си и му изкрещя нещо гневно. Той беше един от по-младите работници на фермата; гледаше я с невинно изражение, докато тя беснееше. Врявата и бъркотията бяха толкова големи, че Елизабет не можа да чуе какво казва Шийла, но кънтящият й глас се извиси над шума и прозвуча тирада от груби изрази за някакво провинение на мъжа. Тя му обърна гръб, дръпна юздите, изгледа го още веднъж яростно през рамо и подкара коня си към фургоните. И тя, и конят й бяха покрити с дебел слой прах, а ручейчетата пот по страните на лицето й бяха оставили тъмни линии, през които се виждаше кожата й.

Ричардсън придърпа коня си отстрани на фургона, приближи се към Шийла, която идваше насам.

— Мислех, че ще останеш за известно време в крайните кошари, Шийла.

— Трябваше да говоря с Колин, пък и защо изобщо трябва да обяснявам на такива тъпанари като тебе — троснато отвърна тя. — Прекарай хората си от другата страна, за да може да вкараме тия оскорбутени кози през брояча, а след това ще даваш обяснение къде са останалите.

Тя понечи да тръгне, поколеба се и погледна към Къмингс.

— Отидете в къщата, която е отредена за вас. Ей там край рекичката, в съседство с голямата къща. Когато се настаните, отидете в ограждението на овцете и говорете с Колин.

Тя пришпори коня си, плесна го по плешката с камшика и се понесе покрай кошарите към друг портал. Ричардсън се огледа намръщено и я последва. Фургонът на готвача се отдели от кошарите и тръгна към едно дълго тясно здание на отсрещната страна. Къмингс пусна спирачката, тръсна юздите и техният фургон затрополя към струпаните дървета и къщи от другата страна на широкото празно място утъпкана земя зад кошарите.

— Ако получа тази шибана длъжност, няма да играя по гайдата на тая мръсна черна курва, това да знаеш!