Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Сбирщина? — възкликна водача и в гласа му прозвуча отбранителна нотка. — Знаеш какъв дяволски дълъг път са били!

— Да не би да ги водиш от Китай? Всъщност, това е без значение. Дойдох да ти кажа да не отиваш на юг от пътя. На три мили южно оттук има голямо стадо овце, пазено само от двама новаци. Ако стадата се смесят, ще стане лошо.

— Ясно, ще държим курс на север. Ще бъдеш ли вкъщи, когато пристигнем?

— Не, трябва да дам някои напътствия на двамата новаци и това ще отнеме известно време. Колин ще ви посрещне, ще преброи овцете и ще ви даде парите.

— Добре, чакам да си пипна паричките… — Гласът на водача заглъхна, когато откъм задната част на фургона, дишайки тежко, дотърча Къмингс.

— Това е Къмингс, новият ви човек.

— О, така ли? Бяхме ви отписали вече, Къмингс.

— Трудно намерих пътуващи насам — отвърна той, като продължаваше да диша тежко.

— Да, така е. По това време на годината няма много пътуващи насам. Виж се с Колин, той ще говори с тебе и ще те срещне с баща ми.

— Значи ме наемате, така ли?

— Не мен трябва да питаш. В Уайамба аз се занимавам само с овцете и толкоз. Колин и баща ми се занимават с наемането на хора. На мен и хич не ми се занимава с това. Те все още не са турили никого на тази длъжност или поне не бяха още го сторили преди три дни, когато тръгнах.

Къмингс изсумтя недоволно и на Елизабет изведнъж й прималя от страх. Писмото от фермата не беше изрично обещало длъжността, но съдържаше силен намек, че Къмингс ще бъде нает заради квалификацията си, която тя беше собственоръчно описала. Той беше останал повече от доволен от това, което се казваше в писмото от фермата, а и Елизабет бе приела, че неговото тълкуване е правилно. Но какво щеше да се случи, ако те не бяха изтълкували нещата както трябва? Ако той не бъде нает, щяха да се окажат в невъзможно положение. Гласът на жената беше резервиран и рязък, когато отговори на Къмингс, даже повече, отколкото при разговора с водача. Това беше глас надменен, нетърпелив, със силния акцент на хората от Големите простори. Това не можеше да се нарече дружелюбно приветствие за добре дошли. Водачът попита нещо друго за овцете и Шийла отговори със същия хладен тон, в който се долавяше подкана за слагане край на разговора; отпрати го към брат си Колин. Елизабет почувства внезапна вълна на безпомощен яд, изстърга тестото от ръцете си в края на тенджерата и се приближи към ъгъла на фургона.

Жената и Ричардсън бяха на конете един срещу друг оттатък огъня, готвачът беше до огъня и ги гледаше, а Къмингс стоеше до конете. Ричардсън я покани да остане да хапне с тях, но тя тръсна главата си в категоричен отказ, дръпна юздите и започна да обръща коня си. Погледна наоколо и изведнъж се спря, когато видя Елизабет; дръпна юздите на коня си, той вирна глава и удари о земята с предните си крака.

Отдалече Елизабет лесно можеше да я сбърка с мъж, понеже тя носеше прашна широкопола овчарска шапка, избелели и смачкани блуза и панталон и тежки ботуши. А и поради ръста й; беше висока почти колкото Ричардсън и изглеждаше като мъж над среден ръст. Но от близко не можеше да има никаква грешка: тя беше изключително висока жена, но все пак определено жена, прекалено стройна и фина в тялото, за да бъде сгрешена с мъж. Раменете й гърбът й бяха прави, обаче криеха загатващата женска мекота и в тях липсваше напълно даже и намек за мъжка мускулатура. Ризата и панталонът й бяха широки и безформени, но отпред блузата й издаваше пълнотата на женската гръд. А кръстът й и стройният ханш показваха, че панталонът не беше скроен по нейната мярка. Голямата изгоряла от слънцето ръка държеше навития камшик с лекотата на дългата практика, но пръстите бяха дълги и грациозни, ако и малко загрубели.

Аборигенската кръв не се бе отразила на ръста й — огромен за абориген, нито на чертите на лицето й. Носът беше класически британски, дълъг и тънък, тя имаше и характерната за англичаните къса горна устна. Но аборигенското у нея ясно личеше в тена й. Периферията на шапката закриваше лицето й, тя явно прекарваше повечето време на слънце, но това лице имаше гладка кожа с цвят на орех, прекалено тъмна за бял човек, и устните й бяха със същия цвят. Косата й беше твърда и черна, прихваната свободно на плитка отзад, която висеше изпод шапката, оставяйки няколко неприбрани косъма да висят над ушите й. Очите й бяха искрящи и плътно черни. Беше поразяващо красива!

Гласът й звучеше неприятно, но след като човек я видеше, разбираше, че той е всъщност в някаква хармония с останалата част от нея. Елизабет си спомни пристигането на съпругата на новия губернатор, една изключително налагаща се жена, за което тя бе споменала на баща си, а той й бе отговорил, че ако не се била оказала такава, всички щели да бъдат разочаровани. И ако и тази му забележка да беше присъща на неговия сдържан и понякога изненадващо сух хумор, в случая тя беше точна. Отличителни черти, които взети поотделно, са неприятни, стават по-приемливи и даже очаквани, когато са съставна част от едно цяло, съответстващо на дадени обстоятелства. У Шийла Гарити имаше нещо царствено с правилната тънка линия на устата й и почти войнствено издадената напред брадичка, което показваше премного гордост и самочувствие. Изненадващо щеше да бъде, ако не беше така. Огромните земи на семейството й се простираха във всички посоки и на такива огромни разстояния, че на човек му спираше дъхът, а стадата им не можеха да се преброят. Смесеният брак, който й бе дал тъмния тен, от една страна, и деликатно изваяните черти, от друга беше смесил също във вените й земята и овцете. Тя беше принцеса в това земевладение на семейството й, където нещата се правеха така, както то кажеше.