Аарон Флетчър - Майка Австралия

Но в един студен сив ден, когато беше отишъл в Сидней, той неочаквано рано се прибра и се затича към реката, където Елизабет чупеше леда, за да вади вода. В ръката си държеше писмо и нетърпеливо изчака, докато тя го отвори с безчувствените си посинели пръсти и му го прочете. Писмото беше кратко, с разкривен лош почерк и без граматически препинателни знаци и главни букви. Съдържанието му касаеше единствено главния въпрос. Къмингс го викаха да отиде колкото се може по-бързо и да говори със собственика за заемане длъжността главен овцевъд във фермата Уайамба.

Те продадоха овцете и имението, купиха фургон и чифт коне и даже им останаха немалко пари, а новият собственик им позволи да останат в къщата, докато приключат с всичките си работи. Къмингс купи в Сидней нещата, които им бяха нужни и които нямаше да може да се намерят в Големите простори. При едно от пътуванията си в Сидней той се опита да продаде скрина с книгите и сандъка с порцелановия сервиз на Елизабет. Но това не бяха стоки, които се продаваха добре на пазара, а и ниските цени на вълната караха хората да се въздържат от покупки, така че никой не пожела да ги купи. Той ги върна, като мърмореше и псуваше, че щели да му заемат много място във фургона.

Много несемейни мъже пътуваха сами в Големите простори, но се смяташе за изключително опасно да пътуваш с жена, без да си в група. Забавиха се, докато той намери такава група и през цялото време натякваше на Елизабет, че му е в тежест. След това той намери водача, който трябваше да закара пет хиляди овце във фермата Уайамба. Уточниха подробностите и една сутрин рано тръгнаха и се засякоха с водача и неговите хора в Камден, едно сравнително голямо селище в района на Нипеан.

Преходът между живота в имението и пътуването във фургона беше почти толкова голям, колкото преходът, когато се омъжи за Къмингс. В имението поне имаше дни, когато Къмингс отсъстваше и това й даваше периоди на отдих. Но във фургона Къмингс беше постоянно с нея и почти през цялото време тя беше заобиколена от неуки и недодялани мъже.

Животът й се превърна в непрекъснат кошмар, който тя изтърпяваше ден за ден. Душните дни се редуваха с мразовити нощи и тя от време на време се разболяваше. Но търпеше.

Пътят представляваше серия от отсечки, направени от хората, които пътуваха между съседните ферми. През първите седмици посоката непрекъснато се менеше, защото групата пътуваше от едно имение до друго. Понякога спираха да пренощуват и собственикът на имението или някой от овцевъдите му идваха при огъня и разговаряха с водача и хората му, зажаднели за нови лица и новини от външния свят. На няколко места, където спряха, имаше и жена и собственикът я довеждаше, когато чуеше, че Елизабет е в групата. Жените бяха почти жалки в самотата си. Те и все по-рядко се срещаха с изминаването на всяка миля.

Първите ферми бяха добре уредени и явно бе, че съществуваха от много години. Много от тях имаха големи, удобни къщи, с вид като че ли няколко поколения са минали през тях. Широки градини бяха заградени със здрави огради. Наоколо се виждаха пилета и котки. Това бяха домове, а не подслони, с лехи с цветя и летни столове и маси под широките корони на дърветата. Оградите за овцете бяха потъмнели и добре улегнали с времето, като на места дървото беше по-светло, там, където са били извършвани поправки. Оградената земя беше изчистена от храстите. Първите ферми изглеждаха огромни площи в сравнение с имението на река Джордж, но след това те станаха още по-големи и пътят се превърна в права линия, водеща на запад. Колкото по-големи ставаха фермите, толкова повече местността изглеждаше отдалечена и ненаселена, виждаха се широки тревни площи, ниски скални хълмове и дълбоки гори. На някои места кората на дърветата беше обелена, за да изсъхнат и станат годни за сеч. Мъртвите вече дървета стърчаха като бели призраци скелети с разперени пръсти към небето, и по клоните им се събираха ята вторачени гарги.

Около някои от фермите имаше малки селища на аборигени — колиби, скупчени около брега на някоя река или сред дърветата близо до къщите и кошарите. Съотношението между аборигените и хората със смесена кръв, от една страна, и белите хора, от друга, изглеждаше на пръв поглед същото, както в Сидней. Аборигените приличаха много на тези, които Елизабет бе виждала в Сидней. Постепенно обаче започнаха да се появяват все повече и повече аборигени; много от тях явно живееха, независимо от фермите и отглежданите в тях стада. Числото на хората със смесена кръв се увеличаваше, повечето от тях бяха или овцевъди, или вършеха друга работа по фермите. А видът на аборигените говореше, че влиянието на цивилизацията над тях е нищожно — те ходеха насам-натам едва облечени в някакви парцали или дори напълно голи.