Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Може би избързваш в оценката си за него, Шийла. Та той е още толкова малък! Но безспорно ще трябва да се изучи, да знае да чете, да пише и да прави сметки, като при това за мен ще е голямо удоволствие да го правя без нищо.

— А, не — каза Шийла рязко и тръсна глава, — ще ти плащам по пет шилинга седмично.

— Добре тогава, това е много щедро от твоя страна, а не искам да изглеждам неблагодарна. От Беси разбрах, че тя готви за вашето домакинство и върши други неща. Да работя ли заедно с нея?

— Готвенето и шетането бе издействано от мъжа й, а ти няма да имаш време за други работи, освен да гледаш твоето си домакинство и да учиш детето, защото искам то да се учи както трябва.

Ясно бе, че тя силно желаеше синът й да получи добро образование и възпитание, но така бе намерила и начин да задоволи Къмингс с допълнителен доход, което пък й даваше възможност да възрази, ако той се захванеше да търси други начини за докарване на пари. Ако Шийла наистина бе замислила нещата по този начин, то тя явно имаше много пресметлив ум. Явно беше също така, че тя много държи на Елизабет. Тук Елизабет си спомни как Шийла се бе върнала в главните кошари, при все че бе казала, че ще остане при периферните южни кошари и как изведнъж съмненията, дали Къмингс ще бъде назначен или не, бяха изчезнали.

— Шийла, чух да казваш на водача на фургонния конвой, че ще отидеш в другите кошари за известно време. Защо вместо това се върна вкъщи?

Шийла присви устни и я погледна резервирано.

— За да говоря с Колин — спокойно отвърна тя. — Защо питаш?

— Не беше ли, за да помолиш Колин да наеме съпруга ми?

Шийла се намръщи, сключи вежди и издаде брадичката си напред.

— От къде на къде ще седна да се занимавам с такава шибана работа? — троснато каза тя.

Елизабет остана слисана от внезапната промяна в нея. Сърдечната атмосфера между тях изведнъж изчезна.

— Помислих си, че си го направила като жест на доброжелателство към мен. Попитах те, за да мога да ти благодаря, ако наистина е така.

Намръщеното лице на Шийла застина, тя погледна настрани и тихо каза:

— Е, да, тъй беше.

— В такъв случай не намирам думи да ти изкажа благодарността си. Но не разбирам защо трябваше така да реагираш. Нима подобна проява на добрина и загриженост може да бъде срамна?

— Може и да е тъй както казваш — промърмори Шийла, присвивайки леко рамене. — Но аз винаги мисля първо за Уайамба. Слагам интересите на фермата над всичко друго и за никого не правя изключение, какъвто и да е той. Нямаше да си отворя устата за него, ако не считах, че става за тази работа. За мен Уайамба е първото нещо на света, последното и всичко друго. — Тя отново изгледа Елизабет, усмихна се леко, гласът й поомекна. — Недей да забравяш това, малка англичанке.

— Няма — отвърна Елизабет с топла усмивка и взе дланта на Шийла в своите. — Нито пък ще забравя това, което направи за мен. Много съм благодарна, Шийла. Благодарна съм, защото това място е прекрасно и защото съм сигурна, че животът ми в него ще е много хубав, благодарна съм, че имам възможността да съм близо до теб. Много се надявам да станем близки приятелки.

Шийла помълча известно време, на лицето й се появи лека разсеяна усмивка, след което кимна и се разсмя.

— Е, добре, така да бъде. — Тя извади дланта си от дланите на Елизабет, сложи я на рамото й и я побутна в обратна посока по пътеката. — Хайде да се прибираме, преди да сме се вкочанясали.

Елизабет се усмихна и също кимна, доволна, че хармонията между тях бе възстановена. Двете се върнаха към къщата, изкачиха стъпалата, преминаха през верандата и Шийла леко я подбутна пред себе си на прага на вратата, като свали ръка от рамото й, преди да влязат в гостната. Колин и Къмингс ги погледнаха, старецът леко обърна глава, после разговорът между тримата мъже продължи. Старицата предъвкваше мундщука на лулата си и гледаше Елизабет, която прекоси стаята и седна. Елизабет й се усмихна учтиво, старицата леко кимна и продължи да придърпва дим от лулата.

Животът във фермата Уайамба беше като златист радостен изгрев след дълга ужасна нощ. Утрините започваха с живото чирикане на птичките по дърветата, съпровождани от кукуригането на петлите. Хладният свеж вятър от реката преминаваше из къщата; около сгради, дворове и кошари закипяваше разнородна дейност.

Времето преди обяд минаваше в приятна леност, защото Къмингс често изчезваше в продължение на дни към едни или други кошари. Къщата непрекъснато радваше Елизабет със своите удобства и комфорт; истинско удоволствие бе за нея да поддържа чистотата й. Разнообразието и изобилието на храна надминаваше всичко, което досега бе имала в това отношение; тя обмисляше и подготвяше ястията като за празник. Джеймс се оказа будно и схватливо дете; не само се учеше добре, но даже й правеше компания. Простодушната Беси с нейната пряма мъдрост й доставяше приятни мигове на отмора. Особено й харесваше да подрязва и аранжира асмата и лехите с цветя, да почиства гробовете в малкото гробище — така у нея се събуждаха мили спомени от детството.