Аарон Флетчър - Майка Австралия

Животът в Уайамба надхвърли и най-оптимистичните й очаквания, но той си имаше и своите недостатъци и даже неприятни моменти. Така например най-близката църква бе в градчето Минайнди, което отстоеше на немалко мили на юг и фактически твърде далеч, за да може да взема участие в църковния живот. От друга страна, тъй както на времето в имението им на река Джордж, самотните молитви и четенето на Библията и молитвеника сами по себе си не можеха да заместят обновлението на вярата и религиозното вдъхновение, получаващо се при черковното богослужение пред цяла енория.

Къмингс си идваше вкъщи по за ден-два на около всеки две седмици. Но за Елизабет това бяха страшно неприятни дни, които все пак бяха поносими, защото тогава Гаритови неизменно ги канеха на гости у тях и тя се радваше, че ще може повечко да си поприказва с Шийла, освен ако нея я нямаше поради застояване в някоя от далечните кошари, или пък с красавеца Колин, който се отнасяше към нея почтително и с голямо внимание.

Тя вече не бе толкова безпомощна пред Къмингс, както някога. Мъките й по време на пътуването през Нови Южен Уелс бе нещо като каляване с огън и я бе направило по-силна. Сега тя беше по-уверена в себе си, а познанството с Шийла й бе вдъхнало смелост. От своя страна Къмингс знаеше за близкото й приятелство с Шийла и вече не бе така самоуверен. Изненадващо дори за самата нея, тя намери в себе си стаена ярост, с която да се противопостави на кавгите му, и той започна да става по-предпазлив.

Някой от мъжете бе подхвърлил нещо за това, че нямали деца и той, засегнат, че вероятно правят намеци за мъжката му сила, я принуждаваше често да ляга с него, пухтеше в лицето й и ръмжеше час по-скоро да забременява, ръгайки в нея колкото се може по-злобно. Това тя понасяше стоически, тъй както бе понасяла много по-големите му жестокости в миналото. Отвращаваше се от него, но продължаваше да изпълнява библейските предписания за женското послушание дословно, тъй както я бяха учили.

Другият проблем бе Стейпълтън. Не липсваха мъже, които безочливо да я оглеждат и да й се хилят, когато тя отиваше до някоя от сградите да вземе или свърши нещо, но единствено Стейпълтън й посягаше с ръка. Тя се опита да опише ситуацията на Къмингс, но той рязко я прекъсна и изцяло хвърли вината върху нея. Известно време тя успяваше да се справи с положението. Внимателно наблюдаваше кой кога влиза и излиза от бараките на скотовъдите, за да разбере дали Стейпълтън е из кошарите или се е прибрал и така да нагласява нещата си, че да не се отдалечава от нейната къща, когато той е наблизо.

Но тази нейна тактика не можа да предотврати това, което стана след малко повече от три месеца, откак бе пристигнала в Уайамба. Беше отишла до склада да си вземе седмичната дажба продукти, считайки, че Стейпълтън е заминал някъде. Тъкмо щеше да си тръгва, когато го видя застанал на вратата, препречил пътя й с ехидна гримаса на лицето. Гневът й, който можеше да й помогне храбро да се изправи срещу него, се оказа прекалено много разводнен със страх и той, възползвайки се от предимството си за момента, започна да я задява, като не я пускаше да си отиде. Старият сакат склададжия взе нейната страна, но той също се страхуваше от Стейпълтън и можа да й окаже само морална подкрепа. От къщата си Беси видя какво става и се завтече да помага, но Стейпълтън грубо я изблъска настрани, сграбчи Елизабет, насила я целуна няколко пъти и грубо я опипа. След което си тръгна надсмивайки се, като се заканваше, че следващия път щял да направи нещо повече.

Тя се почувства като преживяла груби издевателства и унижения, близки по своята същност с терзанията през началния период на живота й с Къмингс, когато биваше непрекъснато насилвана. Роклята й беше скъсана, една от гърдите я болеше от злобното стискане. Плачеше от гняв и срам; Беси и склададжията я утешаваха и й помагаха да събере нещата си. Беси също плачеше от негодувание, склададжията й съчувстваше, но те не бяха в състояние да й помогнат повече от това. Ако Стейпълтън я беше ударил или упражнил някакво друго физическо насилие, мнението на хората щеше да бъде против него. Но това, което фактически бе направил, можеше нашироко да се изтълкува като грубо ухажване, щеше да стане повод за забавление на мъжете и в края на краищата беше работа за уреждане между него и Къмингс. Но дори Къмингс да би желал да стори нещо, той отсъстваше някъде из външните кошари.

Шийла също беше някъде из кошарите. Елизабет се върна вкъщи и отпрати хълцащата от възмущение Беси, след което се опита да събере мислите си и да махне дрехите си. Чувстваше се омърсена и омазнена, вонята на потните му мръсни дрехи и на тялото му сякаш бе залепнала за нея, кожата й като че гореше там, където грубите му тежки ръце я бяха мачкали. Донесе вода, изкъпа се и се преоблече в чисти дрехи, след което продължи да се занимава със задачите си за деня.