Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Няма нужда да се извиняваш, Шийла. Ти беше повече от права, като ми каза онези неща. Аз съм тази, която трябва да се извини и да ти благодари, че ми даде такъв ценен урок, а именно че трябва да се осланям само на себе си. В бъдеще така и ще постъпвам. Няма повече да ти досаждам с проблемите си.

Шийла се сви като ударена, тъмното й лице се вкамени и придоби пепеляв оттенък от това жегване. После цветът й се възвърна и ноздрите й се разшириха от гняв. Тя се доближи до Елизабет, хвана я за ръка и я извъртя към себе си, дръпна я от коритото, хвана я силно за раменете и я разтърси.

— Каквото и друго да има, което да те касае, аз пак ще го науча и ще се занимая с него и все така ще бъде, да те вземат мътните! А сега ти казвам, че съжалявам за станалото и ще направя каквото е нужно, за да се поправя. Но ако за това се наложи да насиня задника ти с каиша, то и това ще направя. Чуваш ли ме и ако ме чуваш, разбираш ли?

Елизабет започна да губи самообладание; напъна се да държи устните си свити, гледаше Шийла с ядосани и обвиняващи очи и се мъчеше да каже нещо, без да избухне в плач.

Шийла впи дълбоко пръстите си в раменете на Елизабет и я разтърси отново.

— Чуваш ли ме, малка кучко?

По бузите на Елизабет потекоха сълзи, чертите й се изкривиха.

— Заболя ме Шийла — занарежда тя хълцайки. — Причиняваш ми болка.

Шийла издаде звук, като че от задавяне, обви я с ръце, притисна я до себе си и тежко въздъхна.

— Да, знам, Елизабет — прошепна тя. — Толкова много съжалявам, истина е, кълна се в Господа.

Елизабет зарови лицето си в рамото й и я прегърна през кръста. Болката бе отминала и на нейното място се беше появило мъчителното успокоение, че конфликтът беше привършил, че инцидентът, породил такава скръб, бе същевременно доказал твърдата и непоколебима привързаност на тази необикновена жена към нея. Тя се овладя, изтръгна се от обятията на Шийла и изтри очите си с ръце.

— Ама и аз колко глупаво постъпих…

— Не, не мисля така. Но ако ти така мислиш, ще дойде и твоят ред, защото на мен ми дойде много нанагорно. Дай по-добре да пийнем чай.

Елизабет кимна и се обърна към коритото.

— Нека първо да окача прането на въжето.

— Момент, нека аз…

Шийла пристъпи към Елизабет до коритото, извади роклята и с бързи и ловки движения почна да я изцежда. Елизабет подсмърчаше и триеше очите си с ръце, дишаше учестено на пресекулки след плача. Доизстисквайки прането, Шийла погледна Елизабет и се усмихна, която в отговор също се усмихна. Облегната на тоягата си, старицата стоеше права пред клозета зад къщата на Гаритови и ги гледаше.

— Виж ей там — майка ти.

Шийла погледна в указаната посока, кимна, после отново се зае с изстискването на роклята.

— Да, извела е татко. Тя нещо те е харесала, знаеш ли?

— Какво искаш да кажеш?

— Просто, че те харесва. Никога не се бе интересувала от другите, които идваха и си отиваха, но сега непрекъснато ме пита как си, какво правиш…

Кимвайки, Елизабет се усмихна и потърка очите си.

— Щом е така, приятно ми е да го чуя, но тя… искам да кажа, досега тя не ми е казала нищо и аз нямах никаква представа, че…

— Тя си е дяволска аборигенка — изсмя се Шийла, разпери роклята и се приготви да я окачи на въжето за съхнене. — Харесва те, но не очаквай да ти дойде на гости на следобеден чай. Да, майка ми е, но си остава все същата проклета аборигенка, каквато си беше. Откак я помня, все така се държи — непрекъснато оглежда всичко наоколо с тъмния си дяволски поглед. Те всичките са такива. — Тя простря роклята на въжето до чердака и весело се обърна към Елизабет. — Е, хайде, да пийнем чай, а?

Елизабет усмихнато кимна и отново се вгледа в старицата. Тя не помръдваше от вратата на клозета, ръцете й бяха вкопчени в дългата тежка тояга, с която се опираше на земята. Странните й дрехи свободно висяха на тънкото й тяло, късата сиво-бяла коса на главата й образуваше светло петно на фона на яркозелената растителност зад нея, която пък контрастираше с тъмната кожа на лицето й. Шийла сложи ръка на рамото на Елизабет, повеждайки я към вратата, и двете жени влязоха усмихнати в къщата.

През следващите дни отношенията им постепенно се изгладиха, подобно вълните по повърхността на морето след буря. Беси не криеше задоволството си от сдобряването; след това се заредиха други неща и проблеми, които погълнаха вниманието й. Освободеното от Стейпълтън място бе заето от човек, който пътуваше из фермите в търсене на работа. При завръщането си вкъщи Къмингс вече знаеше за инцидента и се ограничи само с няколко изръмжавания относно загубата на такъв добър скотовъд. Същата вечер те отново бяха поканени на гости у Гаритови, но никой не повдигна дума за случилото се.