Елизабет бързо успя да вникне в разнообразната дейност в кошари и ограждения, както и в специфичните задачи на различните видове работници. Относително големия брой работна ръка в Уайамба бе пример за отсъствието на традиционната фермерска пестеливост, нещо, което много рядко се срещаше из другите ферми, където по-малко на брой хора бяха карани да работят много повече. В Уайамба имаше даже и синекурни длъжности. Така например склададжията беше бивш дългогодишен скотовъд, получил нараняване преди известно време, а общо за работниците се грижеше специално нает готвач, вместо те сами да си готвят, редувайки се. Друг бивш скотовъд се бе разболял, силно бе отслабнал и не можеше да си намери работа другаде. Той продължаваше да получава заплата, като переше дрехите на мъжете. Други хора пък вършеха каквото дойде. Аборигенското селище във фермата бе огромно в сравнение с тези в другите станции. Имаше аборигени, които работеха като скотовъди, други по зеленчуковите градини и цветята, трети поправяха загражденията, имаше и такива, които само живееха в селището на фермата, без да работят за нея. Във фермата имаше доста младежи, изучаващи фермерския занаят, имаше и няколко момчета — синове на работещите, които придружаваха бащите си по задачите им. Мъжете прекарваха повечето време из кошарите, но се местеха от една в друга в зависимост от нуждите или по собствено желание. От време на време имаха и свободни дни.
Елизабет с интерес опознаваше живота във фермата; започна да изпитва чувство на съпричастност към заобикалящата я среда и хора, животът придобиваше нов смисъл за нея. Сивата мизерия, която толкова я бе измъчвала, преди да дойде в Уайамба, сега се стопяваше като отминал неприятен сън, всеки нов ден за нея бе богат на преживявания и пълноценен. Заниманията с Джеймс бяха едно непрекъснато удоволствие. В характера му имаше някои неща, напомнящи за Шийла, и тя на моменти имаше усещането, че пред нея стои една по-разбрана и по-послушна Шийла, но все пак детето си имаше своя собствена индивидуалност, която тя намираше за много приятна. Елизабет никога преди това не беше преподавала, но интелигентността и любознателността на детето достатъчно компенсираха липсата й на опит; то жадно попиваше знанията. Школуването на Том — синът на Беси — вървеше много по-трудно.
Когато опозна по-добре Джеймс, тя започна да се съгласява с Шийла, че той не може да стане добър скотовъд. Беше дребен за възрастта си, слаб като вретено и често боледуваше. Но освен физически, него и като личност не го биваше за живота на скотовъда. По някакъв неведом за нея начин и при тези най-невероятни обстоятелства, това дете бе станало сериозно, самовглъбено, мислещо и с много чувствителна душа. Умът му беше като бръснач. Кръстосвайки навред по реката за удоволствие, Джеймс бе натрупал в ума си от личните си наблюдения голямо количество знания, систематизирани при това, за живота на местните влечуги и други животни, което бе нещо съвсем изключително за възрастта му. Без да се насилва, той бе научил езика на аборигените и спокойно го говореше еднакво добре с английския, за голям ужас на дядо си. Още при първите уроци с Елизабет той за няколко часа научи английската азбука, за броени дни овладя числителната система, след това бързо напредна с четенето и писането на прости изречения, запозна се с действията събиране и изваждане и навлезе в по-сложните неща на умножението и деленето. Бързият му напредък накара Елизабет по-обстойно да се занимава с него и даже да планира заниманията, като постепенно тя разбра, че той за седмици научаваше това, което тя бе учила с по-големи усилия за месеци и на сравнително по-голяма възраст от него.
Имаше и някои малки проблеми. Донякъде нетърпелив като майка си, той нерядко предпочиташе да смята на ум, вместо да изписва цифри в тетрадката, което не изключваше възможността от грешки, не се вдълбочаваше в упражненията по краснопис, тъй като не разбираше, че начинът на изписване на буквите и писане на изреченията показва образованието на автора и издава още и друга информация за него. Но той бе послушен ученик — веднага се разкайваше, ако тя му направеше забележка и го заставеше отново да напише дадено упражнение или да пресметне колонките с цифри, като точно и отчетливо положи препинателните и математическите символи. Шийла гледаше на напредъка на сина си с майчинско тщеславие, но когато след време на Елизабет й стана ясно, че момчето има заложби на бъдещ учен и се опита да я уговори да го прати в пансион в Сидней, Шийла навъсено отказа, излагайки някакви неясни съмнения по въпроса.
Читать дальше