Аарон Флетчър - Майка Австралия

Мъглива светлина изпълваше стаята в сиви, плоски и безжизнено безцветни тонове, всичко се губеше в различни по плътност сенки. Хладен влажен въздух лепнеше по кожата на голото й тяло, изложено на погледите на жените в стаята, но съприкосновението с въздуха и пръстите им стигаше смътно до нейното съзнание, а скромността, стеснителността и чувствителността й бяха избягали някъде по най-затънтените ъгълчета на мозъка й, за да се спасят от изтезанията. Пред леглото й две аборигенки поклащаха глави в такт с тъпаните и ритъм пръчките, устните им леко се движеха, следвайки идващото отвън провлачено пеене. Полумракът разкривяваше и уголемяваше формите и движенията им, измъчените й сетива се напрягаха да разгадаят стигащите до съзнанието й образи. Тя ги виждаше като жрици на езическа секта, чиято първобитна красота е едвам прикрита с оскъдни парчета плат, а телата им се извиват и клатят в някакъв обред, в който обект на жертвоприношение бе самата тя. Пръстите й се бяха впили в тези на старицата, здраво стискайки изсушената ръка. Старицата седеше надвесена над нея, странно младите й очи бяха като два черни въглена забити в лабиринт от кожни линии и бръчки, като от тях лъхаше мъдрост и дълбоко познание за живота. Беси говореше високо и силно, единствено нейният глас проникваше ясно през обвиващата я мъгла, откликвайки на бушуващото в нея инстинктивно желание да се напъва, да избутва, да изхвърли и да се освободи от разкъсващата я агония.

Времето престана да тече, съзнанието й се бе сгушило някъде и едвам даваше признаци на живот, но то също така се бе разпростряло в някакво друго измерение, където бе избягало, за да се предпази. Усещането й за живот се измерваше по усилията, които правеше, не по отминаващите минути и часове. Силите й гаснеха, но вътрешни и външни гласове я призоваваха да продължава напъните и тя упорстваше, присъединявайки се към бушуващата в тялото й буря, направлявайки я до изнемогване. Финалът наближаваше — нужно беше да се преодолее още един гигантски връх с придвижване на етапи, след което идваше обещаната долина на успокоението от другата му страна. Всеки нов етап ставаше по-труден от предшестващия, тя не смогваше да си поеме дъх и да събере нови сили, нещо непрестанно я тикаше нагоре през цялото време. Стигна до върха и чу триумфалния глас на Беси, подканващ я да не спира. И тя се устреми нагоре с всички останали сили, изразходвайки последните си резерви от енергия. Най-сетне се добра до заветната висина и се строполи. Това бе финалът.

Способността й да мисли бавно се възвръщаше. Ревът на дъжда по покрива биеше по тъпанчетата. Извиращата изпод къщата мрачна песен на аборигените бе спряла. Болката бе отминала и бе настъпило благоуспокоение, животът се възвръщаше. Чувстваше се като отпочинала и освежена след дълъг сън, но стаята все още беше осветена в сиво, което значеше, че бяха изминали само минути. Нещо неспокойно се раздвижи в загърнатото одеяло, поставено на леглото до нея. Тя чу някакво слабо мяучене и радост и задоволство я обляха. Шийла бе застанала пред долния край на кревата; от лъскавата й мушама по пода се стичаше вода, в ръцете си стискаше мократа си шапка. Косата й бе разрошена и навлажнена, сивите кичури по слепоочията й рязко контрастираха с тъмно черната коса, кафеникавото й лице бе чисто, полепналите по него дъждовни капки проблясваха. Тя се усмихваше, очите й бяха странно меки и светли. Двете аборигенки си бяха отишли. Старицата си беше сложила мушамата и шапката и се готвеше да тръгва, но изчакваше нещо, застанала до Шийла и облегната на тоягата си. Беси стоеше от другата й страна. Тя не се усмихваше; лицето й бе бледо и удължено. Мрачно предчувствие обзе Елизабет. Тя впери поглед в трите жени пред нея, после надигна глава и отви крайчеца на одеялото.

В първия миг тя като че ли не можа да проумее, помисли си даже, че е станала някаква грешка, която би могла да се поправи, веднага щом обърне вниманието им към нея. После постепенно започна да разбира, докато раздиращото я разочарование я обзе напълно. Главата бе ненормално голяма, издаденото напред чело почти скриваше малките очи. Очите и мъничкият носов възел бяха компактно сбутани едни до други, устата бе като грозен прорез с обърнати надолу краища, стигащи до брадичката — като на шаран. Кожата бе сбръчкана и червена като на новородено, но едната страна имаше по-тъмен цвят — нещо като огромен, противен добре очертан лилав белег, минаващ по средата на лицето и обхващащ почти половината глава.