Аарон Флетчър - Майка Австралия

Елизабет отново погледна към обкръжаващите я жени. Устните на Беси потрепваха и тя едвам удържаше сълзите си. Старицата с нищо не показваше вълнението си, само Шийла леко се усмихваше и я гледаше в очите с топлота. Старицата се обърна и си тръгна; мушамата й зашумоля, но от босите й крака не се чу никакъв звук по пода. Беси прохълца, стисна още повече устни и една сълза се отърколи по бузата й. Шийла заобиколи леглото, придвижи се напред до главата на Елизабет и се надвеси. От нея лъхаше на различните миризми, донесени отвън и примесени със свежата дъждовна вода; тя се наведе и целуна приятелката си по челото с влажни и студени устни.

— Мама казва, че добре си се справила с премеждието.

— Но, Шийла, то е, то е…

Шийла леко се намръщи, доближи още повече лицето си до нейното и като тръсна глава, нетърпеливо каза:

— Всичко друго да върви по дяволите. Ти се справи добре и туйто. — Тя се усмихна и отново целуна Елизабет, изправи се, отдръпна се от леглото и погледна към Беси. — Дай да й вкараме малко каша в гърлото, а и малко ром да се посвести.

Беси кимна и следвана от Шийла тръгна към вратата, бършейки очите си с ръце. Надвивайки шумът на падащия върху покрива дъжд, откъм верандата се разнесоха тежки забързани стъпки. Двете жени се спряха и се спогледаха. Шийла се върна в стаята и се облегна на стената, нахлупи шапката, скръсти ръце и с ядно стиснати устни зачака, готова за всякакви премеждия. Беси засмърка, отново взе да трие очите си и се отдръпна от вратата. Стъпките преминаха през гостната. Къмингс колебливо застана на входа на стаята, огледа леглото и тръгна към него.

— Ах, Господи, само да хвърля едно око на малкото и…

Елизабет гледаше към тавана. С крайчеца на очите си тя видя как той се навежда над леглото, отметва одеялото с ръка и се вцепенява. След това от гърлото му изригна хъркащ звук на погнуса. Заотстъпва, върна се, пак се наведе напред, вгледа се и накрая се отдалечи от леглото. Елизабет го погледна вцепенена. Лицето му бе изкривено от отвращение. Тръскайки глава и поемайки бавно към вратата, той заръмжа:

— Знаех си, мама ти мръсна! За нищо не ставаш, даже мръсната ти кръв се е предала на кучешкото ти копеле!

— Я виж ти какво породисто животно сме имали тук — язвително се обади Шийла. — Същия тоя, дето е направен от стар пръч педераст, от тия, дето все си навират паламарката по какви ли не мръсни тинести дупки.

С гневно ръмжене той се извъртя и вдигна пръст към нея, излайвайки:

— Това не е твоя работа, дръж си мръсната уста затворена, за нещо, което не те касае. Или ще поговоря с брат ти за теб!

— Говори си с брат ми, докато не ти остане въздух в дробовете и трябва да го вкарваш през педерасткия си задник, да видим каква полза ще имаш — гневно, но спокойно отвърна Шийла. — И е моя работа, ако в Уайамба овците почнат да раждат агнета с четина, вместо с вълна. Мама каза, че това няма нищо общо с поколението на Елизабет, и недей забравя това, когато говориш за лоша кръв.

— Какво по дяволите разбира тя от бели хора? — яростно изрева той. — Или пък ти, например? И кой роди това проклето същество? Не съм аз, мама му мръсна!

— А от чие семе стана това, бе — озъби се Шийла, тласна се напред с ръка от стената и тръгна заплашително към него. — На теб открай време отпред върху ботушите ти все овчи пети са стъпвали, докато си забравил как точно се прави дете на жена. И не отваряй много мръсната си като кенеф уста по адрес на майка ми или ще ти отрежа езика, преди баща ми и брат ми да те докопат. Черният й дроб е много по-бял от твоя, и това е самата Божа истина!

Със свити юмруци той гледаше Шийла и лицето му се кривеше от злоба, после се обърна и тръгна с ръмжене към вратата. Спря се на прага, обърна се и впери поглед в леглото.

— Няма да приема за свое това нещо, а и ми се ще да се отърва от окучилото го проклето поми дет’ не става за нищо. И освен това, няма да стъпвам в къщата, докато то е тук. Ще се преместя в бараките, докато реша какво да правя с копелето.

— Върви, върви, ще кажа на овчарчетата да спят по задник — подигра го Шийла.

От ярост очите му щяха да се пръснат, лицето му стана лилаво, той вдигна юмрук и го размаха към нея.

— Ти, мръсна черна курво — задавено каза той, — ще си получиш своето и отгоре!

Тя пак тръгна към него; устните й бяха бледи и опънати, присвитите й очи хвърляха искри.

— Хайде, покажи какво можеш — просъска тя, — чакам; с още десет такива като теб мога да се справя наведнъж, педераст такъв. Хайде, удари ме!