Аарон Флетчър - Майка Австралия

Полуграмотната бележка, която съпругът й получи в отговор на запитването си да заеме поста главен животновъд, не споменаваше нищо за тези толкова важни за нея неща. Тя се надяваше, че ще има други жени, че ще има удобна къща. Надяваше се на много други неща. Беше помолила съпруга си да се заинтересува, но отговорът му беше един мълчалив, обиждащ яростен поглед, с който той като че ли искаше да й каже да не се опитва да го въвлича в такива тривиалности и да го прави на глупак. Но понякога разговорите между мъжете се отнасяха за крайната цел, към която пътуваха. Много от тях въобще не бяха ходили там и това ги караше да задават въпроси на водача, готвача и малкото мъже, които бяха видели това място. Споменаваше се за някаква жена, дъщеря на собственика. И въпросите, и отговорите фокусираха върху едно нещо — че тя била привлекателна, но някои твърдяха, че работела като животновъд. А имаше и коментари, които я изпълваха със съмнение, дали въобще би могла да й стане приятелка. Други неща, които чу по отношение на въпросното място, бяха доста разочароващи. В настоящия разговор един от мъжете спомена със саркастичен тон, че някой там бил посадил цветя и останалите около огъня се изсмяха. Всичко това беше оскъдна информация за нея, но й позволяваше да издържа през мъчителните часове, като си представяше градини с цветя, а също и някаква къща, която според някои вметнати приказки, била близко до долина с рекичка.

Тя затвори Библията и молитвеника си, отново легна на дъските и замаха с ръка срещу един комар, който жужеше в тъмнината около лицето й. Мъжете отново говореха за това място. Тя се заслуша, като се надяваше да чуе нещо, което да подхрани нейните срамежливи и трескави очаквания. Готвачът говореше за собственика на мястото с тон, който издаваше фамилиарност и същевременно възхищение.

— … стар пръч е той, но ще надживее и най-младия от вас. Сляп като къртица и стар като греха, но не се е родило копелето, което да го прецака. Той е като огромна дяволска планина и зъл като разгонен овен за разплод.

— Ама той все пак трябва да е на години — каза един от мъжете. — Вече бях чувал за него, още когато майка ми ми бършеше задника, и даже по онова време Уайамба не беше по-малка от другите станции и ферми западно от…

— Разликата е в начина, по който тя стана толкоз голяма — прекъсна го ухилен готвача. — Старият Пат Гарити вземаше всичко, което искаше, а копелетата — каквото беше останало. Имаше трима проклети фермери клечачи, които се бяха установили на земята на юг от него. Някой ми каза, че тогава той изпратил Колин да им каже да си преместят задниците на юг зад някакъв хълм, който си беше намислил да му бъде граница. Копелетата, разбира се, не го направили. И тогава избухна огромен пожар и пушекът се разпростря от пустинята Гиберс до гарата при Дарлинг и Мъръмбиджи. Когато пушекът се вдигна, на земята лежаха четиридесет хиляди изпечени овце. Някои казваха, че в огъня били умрели и шест човека. След тази история, ако някой от тия проклети клечачи искаше да се засели на запад от Дарлинг и между Тибубура и Милдура, първо ходеше при стария Пат Гарити. А стана и оная работа със землемерите. Когато от Сидней почнаха да ги изпращат, за да определят границите на земята на клечалите, за трима от землемерите не се чу нищо повече. Четвъртият се върна и на картата му бяха нанесени границите на фермата Уайамба, точно както стария Пат Гарити ги искаше.

Около огъня избухна силен смях и когато той секна, се обади един мъж:

— Колко деца има този Гарити?

— Имаше четири — отвърна готвачът. — Но синът му Франк беше убит преди време в…

— Три бяха — прекъсна го водачът. — Колин, Шийла и Франк. Но Франк е мъртъв, както ти…

— Четири бяха — извика готвачът разпалено. — Бога ми, виждал съм ги и мога да броя до толкова.

— Ти не си знаел какво си гледал, копеле такова — му извика водачът. — Не знаеш ли, че жената на Гарити е твърде стара, за да има дете като най-младото? Това е дете на Шийла!

— На Шийла ли? — отвърна изненадан готвачът. — Не знам Шийла да се е омъжвала въобще.

— А това въобще пречило ли е някога на жена да ражда? — троснато отвърна водача. — Ако не знаеш, да ти обясня, че една жена не забременява от приказките на попа.

Отново избухна смях и развеселеният глас на готвача едва се чу:

— Мили боже, не съм знаел това. Този, който я е оправил, трябва наистина да е бил някой породист мъж, защото тя е толкова трудна за понасяне, колкото онзи, който я е създал.