Аарон Флетчър - Майка Австралия

Разговорът около огъня започна да затихва и мъжете затърсиха одеялата си. Тук дните започваха много рано. Водачът изпрати четирима от мъжете да наблюдават овцете. След няколко минути сменените овчари дойдоха при огъня и потърсиха храна. Готвачът мърмореше срещу тях, че му пречат; беше започнал да гаси огъня. Наоколо се въртяха и други мъже, които си вземаха одеялата от фургона на готвача. Тя чу мъжа си да разменя няколко тихи приказки с двама души.

И тогава дойде моментът на ужаса. Той тежко се качи във фургона и седна на края на дъските до нея. Тя мълчаливо сви ръката си и легна на една страна, без да мърда. Той миришеше силно на пот, овце, имаше лош дъх, пъшкаше и мърмореше, докато сваляше ботушите и дрехите си, пускайки ги на купчина до себе си. След това полегна, издаде тежка въздишка и прочисти гърлото си. Тя се насили да не трепери и да диша бавно и равномерно. Той отново си прочисти гърлото, облиза устните си и шумно преглътна. Секундите се движеха бавно, всяка изглеждаше като вечност. Тя чуваше мъжете, които се движеха около фургона само на няколко сантиметра около нея и лягаха да спят. Той се обърна към нея и постави тежката си ръка на една от гърдите й. В тъмнината лицето й се изкриви от мъка, устните й се разтвориха в безгласен вопъл на безпомощно отчаяние. Ръката му стисна гърдата й и той я разтърси нетърпеливо.

— Моля те — пое дъх тя. — Моля, недей…

— Не мож ми отказа — изръмжа той. — Щом съм се нагърбил с теб, ще те употребявам.

Тя понечи да протестира отново, но се възпря. В гласа му имаше заплаха, че може да говори по-силно, а и изглежда изпитваше перверзно удоволствие да кара другите мъже да знаят какво прави с нея. Ръката му стискаше гърдата й до болка. Тя бавно повдигна полите на фустата и развърза долните си гащи. После се изправи, за да ги свали, изхлузвайки ги, и той пусна гърдата й. След това тя легна по гръб и той се примъкна към нея.

Чувстваше допирът на мазната му и мръсна кожа, а миризмата на тялото му я омаломощаваше, докато, надвесен върху й, той я опипваше. Той влезе в нея с болезнен тласък и остана да лежи отгоре й, като пъхтеше и дишаше тежко. Тя протегна ръка да намери в тъмнината Библията си. Той натисна необуздано бедрата й, разтвори ги още повече и почна да се движи между тях, издавайки животински звуци. Пръстите й напипаха Библията и тя я сграбчи. Някъде отвън близо до фургона се чу груб смях и тя вътрешно се сви от срам и унижение. Ръцете му се мушнаха под нея и пръстите му се впиха грубо в бутовете й, повдигна я и движенията му станаха по-бързи. Вътре във фургона нещо издаваше металически звук в такт с движенията му. Отвън долитаха звуците от продължаващите груби забавления на мъжете. Тя стисна с пръсти Библията толкоз силно, че я заболяха. Той я повдигна по-високо и движенията му станаха бесни. Изведнъж изохка, пусна я да легне и се отпусна върху нея, задушавайки я с тялото си. След това се отмести, легна до нея и пое дълбоко дъх.

Ръката й беше изтръпнала, когато пусна Библията. Тя дръпна надолу фустата си, тръпнейки, дълбоко си пое дъх и преглътна сухо. Сълзите започнаха да напират. Тя се опита да ги задържи, но те неудържимо потекоха. Обърна главата си на една страна и тихо заплака.

— Дявол да те вземе, ревеш за нещо, на което други жени се радват! Ама че разглезена англичанка! Мен не ме е еня. Колкото повече ревеш, толкова по-малко ще пикаеш.

Майката на Елизабет винаги беше с огромно самочувствие и гордост, че се е омъжила в много по-високо стояща среда от нейната. Този факт ставаше веднага ясен за всеки, който срещнеше пълната, червендалеста дъщеря на търговец и мъдрия, затворен в себе си аскетичен църковник, завършил Оксфорд с отличие.

И двамата бяха от Уексфорд, но с това свършваха приликите, понеже той беше много по-възрастен от нея и предопределен още от ранното си детство да стане духовник. Вече пишеше учени трактати по дребни религиозни теми, когато тя все още беше дете и работеше в магазина на баща си, предопределена да бъде съпруга на някой дребен търговец или механик. Когато той стана капелан в университета Итън, лекарите го посъветваха да се пресели в Австралия по здравословни причини. Тогава той се върна в Уексфорд да приключи с малкото останали му работи и там, на прием от градските власти в негова чест срещна бузестата осемнадесетгодишна Милдред Хейли и по някаква неясна причина поиска ръката й от баща й.

Раждането на детето им бе още по-голяма загадка. Някак си трудно беше да си представи човек, че достопочтеният Ендрю Уилоуби може да бъде асоцииран в зрялата си възраст с някакви плътски импулси, но и никой не можеше да си представи, че трудолюбивата му и привързана съпруга би могла да посрами брачното ложе. След години бездетен брак в благоприятната утроба бе посято семе, майката Природа пое нещата и след нормалния срок се роди Елизабет Уилоуби.