Аарон Флетчър - Майка Австралия

Достопочтеният Уилоуби имаше за свое хоби градинарството. Липсата на пари за семена и растения често принуждаваше и него, и Елизабет да се ровичкат в общинската мера в квартал Батери или в ливадите около Форт Макуайри да търсят растения и да ги присаждат в градината си. Веднъж, когато бяха излезли на мерата, те намериха малко пиперково дърво и решиха да го изкопаят и пренесат вкъщи. На баща й му прилоша от усилията при копаенето и възрастта му. Помогна им един мъж, който пресичаше мерата между пазара за животни и входа откъм „Джордж стрийт“. Той беше тих, добре сложен, на четиридесет и нещо години, облечен в обикновени, но здрави, макар и не съвсем чисти работни дрехи. Не говореше много, но беше с уверени маниери. Имаше нещо безлично във външното му поведение, но той беше умел и ефикасен и бързо овладя положението — завърза корените на дървото, постави го на рамо и подложи другото си на баща й да се облегне. Елизабет ги последва.

Късно следобед на следващия ден той дойде в къщата им, носеше провиснал вълнен костюм и чиста, но измачкана риза. Брадата и мустаците му бяха подстригани, а ботушите му — лъснати. Беше метнал на рамото си овчи бут, увит в платнище. Остави бута в кухнята при майката на Елизабет, която беше поразена от вида на прясното месо, съблече палтото си, нави ръкавите си и излезе в задната градина да засади дървото. Докато вечерята се приготви, дървото беше засадено и той се върна с баща й, изми си ръцете, облече сакото си, вечеря с тях и си отиде.

Франк Къмингс се занимаваше с овцевъдство. Притежаваше малка ферма с няколкостотин овце на няколко мили от Сидней. Беше син на свободен заселник, единия от трима братя. Един от тях беше Джордж Къмингс, фактор в градската търговия и също ерген — положение, което изглежда задоволяваше много мъже от работническата и дребната търговска класа. По-големият му брат Каин преди години беше съден за убийство и пратен в наказателната колония на Земята Ван Даймен. Оттам той успял да избяга, след което веднъж се мярнал в околностите на залива Филип, изчезнал и вече никой нищо не чул за него. Франк Къмингс бе известно време наемен работник, преди да успее да прогресира до такава степен, че да притежава известен брой овце. През по-голямата част от живота си обаче биваше сполетяван от дребни неудачи и напредъкът му беше бавен и колеблив.

От отношението на майка й към Къмингс Елизабет разбра, че самата тя е причината, поради която той идваше в къщата. Разликата в годините им беше по-голяма от обикновената за техния кръг, въпреки че това често се срещаше в работническата и търговската класа. Франк се държеше почти с безразличие към нея и насочваше вниманието си към баща й. Последният прие присъствието на Франк благосклонно, както би приел губернатора или притежателя на публичен дом. Той намираше Къмингс за интересен. Те разговаряха за овце, за фермерство и други подобни неща, но той нито прие, нито го отхвърли като ухажор на Елизабет, а по-скоро го прие с готовност като гост. Никой не попита Елизабет, но тя така и нямаше никакво намерение да се омъжва за него. Гледаше на брака общо взето с резерви и считаше, че Къмингс е много стар за нея, и че освен това притежава някои неприемливи за нея черти. Беше необразован, без маниери, безразличието му към нея се сблъскваше с гордостта й и малката доза суета, която други мъже бяха създали у нея. Освен това той пиеше и тя подозираше, че тихите му маниери криеха някакви тъмни, скрити дълбини на личността му. Майката на Елизабет го приемаше, защото съпругът й го приемаше, а Франк често носеше много практични подаръци: пушен бекон, торба брашно или захар, овчи бут или голяма връзка агнешки котлети, и ги поднасяше тъй рязко открито, че всякаква пресметливост губеше смисъла си, а това правеше тези му дарове по-малко смущаващи и неприемливи, отколкото подарък, оставен пред вратата.

В разстояние на няколко седмици той често идваше, като че ли да огледа положението, както направи, когато на баща й му стана лошо на мерата. Някои млади мъже, които посещаваха Елизабет, внезапно спряха да идват, а Къмингс започна да идва два пъти в седмицата. Пристигаше в неделя и ги придружаваше за църковната служба, след това се появяваше отново в сряда и вечеряше с тях. За случайния наблюдател това изглеждаше като че ли Франк посещава баща й и е приятел на семейството; Елизабет свикна с присъствието му както баща й и майка й. След като тази практика се възприе и стана рутинна, това задоволи Къмингс и той като че ли влезе в ролята на овчаря, наблюдаващ стадото в очакване на приплода за сезона, или на котката, наблюдаваща мишата дупка.