Траурният период не позволи да се прави пищна сватба, а и Елизабет не искаше такава. Присъстваха минимален брой свидетели, заедно с майка й и братът на Къмингс — Джордж. След сватбата те се върнаха у дома за кратка и неловка закуска. Къмингс беше оставил волската си кола пред къщата и натовари на нея нещата, които Елизабет беше опаковала. Елизабет се качи на колата и те потеглиха в мълчание.
Късно следобед пристигнаха в имението на Къмингс — двеста акра изпасана от овцете хълмиста местност, в долния край на която се виеше реката Джордж. Една пътека, утъпкана от каруцата му, свързваше коларския път с къщата, която представляваше малка сбутана постройка с небоядисани тарби, по които се виждаха парчета от кора от дърво, заменили местата, където тарбите бяха изгнили или изпадали. Към нея имаше няколко дървени навеси, а зад нея — малък клозет. В града имаше мухи и комари, но полъхът, който идваше от океанския залив, не им даваше да бъдат кой знае каква напаст през зимата, затова сега за Елизабет ятата от мухи и комари, които се събраха около нея, докато волската кола се тръскаше насам-натам по неравния път, бяха неприятна изненада. Прилоша й от глад, почувства, че й се повръща от непрекъснатото клатене на колата, а студеният вятър, който духаше над хълмистата местност и разклащаше щръкналата кафява трева, я караше да трепери неудържимо. Къмингс слезе от каруцата, отвори портала и вкара воловете и каруцата, след това затвори портала, качи се обратно на седалката и те тръгнаха по пътеката през полето към къщата. Откакто си размениха венчалния обет в църквата, той не я беше погледнал, нито й беше проговорил.
До вратата на къщата водеха две поддаващи се стъпала, вратата заяждаше в пода, когато той я избута с рамо и внесе вътре част от нещата й. Къщата имаше две стаи. В предната имаше огнище пълно с пепел, маса за игра на карти и два стола до стената, груба дървена полица над масата, на която стояха чиниите и кухненските прибори. Подът беше покрит със спечена кал и овчи тор, мръсни дрехи висяха от куки по стените, по чиниите на масата имаше отдавна засъхнали остатъци от храна. В задната стая до едната стена имаше грубо сковано легло, покрито с мръсни чували вместо одеяла, и единственото друго нещо в помещението беше полицата до отсрещната стена с натрупани отгоре й мръсни дрехи.
Той внесе всичките й неща от колата, нареди ги покрай стената в предната стая, след това излезе и откачи воловете и ги пусна на свобода. Тя бавно и замаяно мина от едната стая в другата. Не й изглеждаше това да е жилище за хора. Свали палтото си и се огледа къде да го закачи. Когато той се върна, взе палтото от ръцете й, окачи го на една кука, след което я поведе в другата стая. Отначало, когато той започна да разкопчава роклята й, тя не разбра за какво става въпрос, а после я обзе паника. Опита се да се освободи от него, но той я държеше без усилие и спокойно продължи да я разкопчава. Тя започна да пищи и да се мята като луда, но той невъзмутимо я прихвана още по-здраво. Разсъблече я, вдигна я, обърна я и, като я държеше първо с едната, а след това с другата си ръка, изхлузи бельото й, след което я натисна върху мръсните чували на леглото, качи се и той на него, разкопча панталоните си и ги свлече надолу.
Тя имаше съвсем мъглява представа как тия неща се правят и обезумя от страх, когато той разтвори бедрата й, клекна между тях и започна да се натиска в нея. Натискът се превърна в болка и тя се сви при допира с него. Той започна да я псува да стои мирно и защипа нежната й кожа от вътрешната страна на бедрата й. Това щипене се превърна за нея в мъчение, по-силно от страданието от проникващия я натиск. Тя се опита да лежи спокойно. В един момент изпита прорязваща болка, той с все сила сграбчи бедрата й, падна върху нея и започна бързо да се движи. Това продължи само един миг, след което той шумно изохка и така силно впи пръстите си в бедрата й, че тя изплака. След това той слезе от нея и стана от леглото.
Тръгна към вратата, водеща към другата стая, издърпа нагоре панталоните си, натика в тях ризата си и се закопча. Тя беше зашеметена от случилото се, но най-важното за нея беше голотата й и тя се опита да се прикрие, като се присегна за дрехите си и се изправи на леглото. От вратата той се обърна.
— Слушай, ще стоиш както си и няма да мърдаш! Отивам при стадото и като се върна ще го повторим; тъй че искам да те заваря в същото това положение. В Сидней ти беше копелдашка пасторска щерка и си виреше английския нос пред мен, но сега си ми жена и вече няма да можеш да го правиш, проклето поми.
Читать дальше