Аарон Флетчър - Майка Австралия

Слабите дробове на баща й го бяха довели в Австралия и обикновено горещите и сухи лета и меки зими му действаха благотворно. Той беше достигнал възраст, която се считаше за значителна за повечето здрави хора, и жена му, въпреки че беше сравнително по-млада и от здраво потекло, беше започнала да чувства възрастта си. Всъщност, болестта на баща й не беше изчезнала, тя само беше притихнала и се проявяваше чрез розовите петна по бузите му, временни пристъпи на задух, спазми при кашлица и податливост към заболявания на дихателните органи през зимата. Елизабет и майка й познаваха тези симптоми и следяха за първия признак на появата им. Бяха си изработили ефикасен начин да го лекуват с вендузи и разтривки; слагаха го веднага на легло и се заемаха с него, още преди заболяването да се е развило напълно.

Нямаше нищо неочаквано и необичайно, когато една вечер той започна да кашля и се появи лека пресипналост в гласа му, защото с Елизабет бяха прекарали повечето време от деня на мерата и времето изведнъж беше застудяло. Когато свършиха с вечерята, Елизабет му приготви вендузите и гореща вода за инхалации, докато майка й изми чиниите и прибра масата. След това за него се погрижи майка й, а Елизабет счука билки, от които да се приготви лекарството за следващата сутрин. Но на сутринта той почина.

Елизабет беше изтръпнала от шока. Главният център на живота й изведнъж беше изчезнал и главата й се завъртя, когато тя се опита да си даде сметка за загубата. Майка й беше разбита, защото беше лишена от смисъла на своето съществуване. Елизабет отиде при ректора на църквата на „Джордж стрийт“, който се върна с нея да разговаря с майка й и осигури един помощник-пастор да им помогне. Баща й бе починал във вторник, а в сряда дойде Къмингс. Той отиде обратно до фермата си, уреди някой да се грижи за овцете, после отново се върна и остана при тях.

На погребението дойдоха много от гражданите на Сидней, представители на различните вероизповедания, губернатора и старшите му служители и стотици познати. При опелото и погребението Къмингс стоеше назад и когато приятели откараха вкъщи Елизабет и майка й с файтон, той ги последва пеш. Майка й отиде в стаята си, а Елизабет седна в гостната със зачервени от плач очи и объркано от натрупаните чувства съзнание. Къмингс нацепи дърва и запали огъня в кухнята да направи чай. Сетне поговори с приятелите, които бяха останали, и ги изпрати, когато те си тръгнаха. Дойдоха други приятели и донесоха храна; и тях Къмингс посрещна на вратата, прие даровете и им благодари. Когато настъпи нощта Елизабет се прибра в стаята си, а Къмингс угаси свещите, заключи вратите и заспа на пода в гостната.

На следващия ден Къмингс стъкми огъня в печката, стопли вода за чая и без да обръща внимание на Елизабет тихо вършеше нещата, които трябваше да бъдат направени. Дойде помощник-пасторът и Къмингс поговори с него на стълбите. След това дойдоха и хората, които бяха донесли храната, за да си вземат посудата и Къмингс им я даде. Елизабет сготви супа за майка си, но тя остана недокосната на нощното шкафче. Елизабет обаче хапна малко от нея и изпи чаша чай. След това седна в стаята си, гледайки, без да вижда в книгата на скута си, а сълзите й непрекъснато напираха в очите й. На долния етаж Къмингс ходеше безшумно.

До съботата майка й, унесена в мълчалива скръб, започна да се движи из къщата, като хапваше по малко от това, което Елизабет приготвяше. Къмингс все още беше там; вършеше различни къщни работи, по някой път изчезваше из улиците за час-два, за да купи нещо необходимо, или за да си свърши някоя своя работа. В неделя той ги заведе на църква и се върна вкъщи заедно с тях. Следобеда отиде да провери овцете си и се завърна преди здрач.

В понеделник Къмингс заговори с Елизабет за сватба. Това беше един от редките случаи, когато я бе заговарял и това някак си я изненада. Подходът му по въпроса беше като към нещо, което е било предварително решено. За момент тя остана като вцепенена, но след това се осъзна и твърдо му каза, че няма никакво намерение да се омъжи за него. Тогава той отиде в стаята на майка й и я доведе долу. Елизабет разбра, че вече беше разисквал въпроса с нея и майка й е съгласна. Тя даже беше писала на семейството си в Англия какво се бе случило и имаше изгледи през следващите няколко месеца да получат финансова помощ, но положението им в момента беше критично. Нямаха никакви спестявания, никакъв доход и Къмингс се беше съгласил да ги подпомага, ако Елизабет се омъжи за него. Къмингс не бе отхвърлен като кандидат от баща й, а това в ума на майка й беше най-важното. Атмосферата на скръб в къщата отчасти изчезна в конфликта, при който Елизабет бурно се опълчи срещу майка си и Къмингс в продължение на два дни. Тогава именно Елизабет видя за първи път острието в характера на Къмингс. Майка й отиде при епископа и го доведе вкъщи, за да разговаря с Елизабет, и той й каза, че баща й щял да бъде разочарован от нейното неподчинение. Последваха още разправии и най-накрая Елизабет отстъпи. В църквата, съгласно канона, трикратно обявиха имената им за предстоящия брак.