Аарон Флетчър - Майка Австралия

Тя се чувстваше като някакво подобие на мост между баща си и майка си, смесица на елементи от двете натури. Баща й винаги бе гледал на нея със силна почуда, като че ли изненадата му, че тя съществува нямаше край. Той като че ли мислеше, че тя е нещо повече от църковна утвара за грях и благочестие, отколкото другите. Той й се радваше и даже в себе си беше постигнал пълна толерантност към нея, а тя от своя страна се отнасяше към него с обич и уважение, без да стига обаче до благоговението, което му засвидетелстваше майка й, която от своя страна се отнасяше към Елизабет с любов, в която имаше нетърпение, породено от факта, че дъщеря й отвлича вниманието й от главната цел в живота й — а именно да се грижи за нуждите на съпруга си. Така че майка й със сърдита педантичност се занимаваше с нея, докато тя успя да постигне минималната способност сама да се грижи за физическите си нужди, а тази й възраст съвпадна точно с възрастта, когато баща й се нагърби с нейното образование, понеже той считаше, че това е въпрос твърде деликатен, за да бъде поверен на държавното училище.

Те бяха бедни, баща й получаваше от университета Итън малка годишна рента, както и една сума, равна на подаяние от църквата на „Джордж стрийт“, където той бе получил поста почетен свещеник. От време на време се получаваше по някой подарък от Уилоубивци и Хейлевци в Англия. На Коледа един предан енориаш често даваше угоена гъска или друго хубаво месо за тях, но баща й веднага ги даваше на бедните, както това правеше с всичките подаръци, изпратени на семейството. А те ядяха риба. Майка й понасяше това негово особнячество безкритично и като неизбежен факт на съществуванието, с който трябваше да се справят. Тя много икономично се разпореждаше с това, което имаха, не протестираше за оскъдните пари, които биваха оставяни на нейно разположение, и се пазареше с търговците. А те от своя странна разбираха и помагаха с чувство на самозадоволство, особено ако това им костваше малко или почти нищо. Имаше едно момче при търговеца на риба, което носеше остатъка от останалото след продажбата на рибата за деня с бележката, че това било за котката на Елизабет. Между донесената риба винаги имаше хубав лефер или костур за масата им. Когато Милдред отиваше при продавача на зеленчуци да купи картофи, той винаги безмълвно напълваше кошницата й със съвсем леко поувехнали зеленчуци. Търговците на платове запазваха парчета плат, подходящи за якички на свещеника и за панделки и престилки на Елизабет.

Имаха малко приятели, понеже положението на баща й и професията му ги поставяха в ограничен кръг от хора, а и той самият имаше неуместния навик да посочва греховете на социално издигналите се със същата непринуденост, с каквато го правеше сред обикновените хора. Той също така вследствие своите ексцентрични и егалитаристки разбирания не се смущаваше да поставя себе си и дъщеря си в положения, изглеждащи необичайни в очите на другите. Още от времето, когато започна самостоятелно да ходи, Елизабет винаги ходеше с него, припкаше с колосаните си полички, подскачаше от паве на паве, панделката на престилката й красиво вързана отзад, периферията на шапчицата й срещу слънце красиво извита, със симетрично и точно вързани под брадичката й връзки, сграбчила малката си чантичка, докато баща й с лъснатите си черни ботуши вървеше с бавна сигурна стъпка, така както преследваше греха в живота, с подшит, изгладен и изчеткан с любов черен костюм, с трептяща от белота якичка, а бледото му лице — опънато и набраздено от годините, лошото здраве и грижата за човечеството; бледосините му очи замрежено гледаха наоколо и виждаха това, което бе невидимо за другите.

Понякога те отиваха в Правителствения дом да поставят въпрос за някои от мизерстващите в града, а измъченият чиновник мигаше и въздишаше, обяснявайки колко трудно било да се заобиколят правителствените разпоредби, за да се удовлетвори желанието Господне, докато баща й говореше с мекия си отчетлив и точен оксфордски акцент. Те ходеха и в сиропиталището и докато баща й четеше молитвата, момчетата я гледаха изпод вежди. Посещаваха и домовете на болни. Много често това беше малка, сбутана мръсна къща, пренебрегвана от другите свещеници, но в която баща й коленичеше до леглото и се молеше мълчаливо и настоятелно, докато семейството стоеше наоколо, а Елизабет стърчеше пред леглото с наведена глава и хванати под брадичката ръце. Понякога те отиваха и в по-богати къщи и много по-рядко в най-хубавите такива в града. При тези случаи майка й категорично и практично я беше инструктирала, че ако някак си някой мушнеше в джобчето или в чантичката й паричка, тя непременно трябваше да съобщи това на баща си, както и ако й дадяха грижливо увита пастичка, да я вземе внимателно, да я пази да не се натроши и обезателно да я донесе вкъщи за вечеря.