Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Шийла е свястна, стига да знаеш как да подхождаш към нея — каза водачът. — Колин и Шийла са полуаборигени и това не следва да го забравяш.

— Тя добре го дава, това го признавам — каза готвачът. — Само някое смотано поми 2 2 Поми (австрал.) — английски новопреселник — Бел.ред. може да не я поогледа, като си клати ханшовете.

— Някои бяха утъпкали земята около нея, но това не им помогна — изкикоти се водачът. — Тя не е по-лош овчар, от който и да е мъж, и това й е само в акъла.

— И друго нещо трябва да е имало в акъла й по някое време — отбеляза друг мъж.

Мъжете пак се разсмяха и водачът отвърна развеселено:

— Няма да споря.

— Интересно кой ли ще е бил? — попита друг мъж.

— Старият Хари Робинсън, който работеше в Уайамба, ми каза, че това бил стригачът Джим Кемпбъл — отвърна водача.

— Дъртият Хари Робинсън, дето почина във фермата Купър преди четири-пет години, той ли?

— Той. По това време той работеше там и ми каза, че това се случило два-три месеца след стригането на овцете. Когато старият Пат разбрал, че Шийла е бременна, я набил пред конюшнята с бич, за да узнае кой го е направил, но тя не му казала. Тогава той я вързал, отбрал най-големия овен от стадото, убил го, одрал го и зашил Шийла в кожата с вълната отвътре, след туй я оставил на слънцето в продължение на три дни. Когато червеите прояли овнешката кожа и стигнали до нея, тя проговорила. Старият Пат я развързал, оседлал коня си и изчезнал нанякъде. Говореха, че по това време Кемпбъл отишъл с група стригачи към Минайнди, и натам се отправил и старият Пат. Оттогава никой не чу нищо повече за Кемпбъл.

— Стария Пат го очисти, а? — попита някой сред кикота около огъня.

— Не съм казал това — твърдо отвърна водача. — Старият Пат Гарити е вече ослепял и си стои вкъщи, но не бих се заяждал с него за нещо, което е негово, или за нещо, което е направил. Казах само, че за Кемпбъл се е говорило, че е отишъл към Минайнди, че старият Пат също отишъл в тази посока и че никой повече не е видял Кемпбъл. По това време Кемпбъл работеше на фермата Локстън. Старият Кубър Кокбърн беше още жив и тя беше негова. Кубър повика полицай, защото в една от конюшните намерили дрехите на Кемпбъл, покрити от горе до долу с кръв и тръгнаха всякакви приказки за онова, дето може да се е случило. Но полицаят не откри нищо, а и някак си не му се искаше да бие целия път до Уайамба, за да разговаря със стария Пат. Искам да кажа, че хич не му се е щяло, щото той изобщо не отиде и нищо не направи.

— Старият Пат Гарити трябва да е бил голям пръч на времето си — изкоментира един от мъжете и другите се изсмяха.

— Да бе, човек трябваше да е такъв, за да оживее в онези трудни времена — отговори водачът. — Докато други клечачи си прибираха чуковете и се връщаха в Сидней, фермата Уайамба я караше добре.

— Е, все пак, как така се справи той?

— Тоя тлъст вол! — триумфално извика готвачът, като заглуши гласа на водача. — Всички други клечачи се опитваха да продадат проклетата вълна на разни копелета, които не я искаха, а старият Пат на поразия колеше овцете и продаваше месото. По това време овцете се продаваха по дузина за шилинг, фабриките в Сидней плащаха на стария Пат 15 шилинга за лойта от всяка тъпа заклана овца. И той основа първата шибана фабрика за овча лой в Дарлинг.

— Така беше, а и караше овце при копачите на злато и им ги продаваше — каза водачът. — И направи адски много пари. Но той имаше достатъчно големи стада, за да прави такива неща, докато другите нямаха. Имаше си и мангизи, за да се справи с всеки проблем, който изникваше пред него. Когато започна да кара месо на златокопачите, една групичка търговци от Сидней и Парамата се разяриха, защото дотогава те вършеха печеливш бизнес, а старият Пат дойде със стадата си и мамата им разгони на тия мошеници и използвачи. Някой ми каза, че трима от тях се наговорили и казали на стария Пат, че трябва да продава месото на тях, а не на копачите. Представям си какво им е отговорил. Тогава търговците наели някакви мъже да откраднат следващото стадо, което старият Пат щял да докара. После тия наемни бандити изчезнали, а след няколко дни тримата търговци ги намерили в магазините им в Пинару да висят на куки, прекарани през вратовете им. И оттогава никой от търговците не изпита нужда да разговаря повече със стария Пат Гарити.

Гръмогласен смях избухна, сетне бавно позаглъхна и разговорът продължи в същата насока. Бе имало и други подобни разговори през изминалите нощи, в които водачът и готвачът разправяха за легендарния Пат Гарити и имението Уайамба — една пръсната на шир и надлъж империя с овце, по-голяма от земите, върху които много короновани глави господстваха в Европа. Бяха говорили и за остарялата му съпруга аборигенка и за това, как синът им Франк е бил убит в Аделаида и как той отишъл там да отмъсти на убийците. Предишните им разговори за Шийла Гарити се състояха от похотливи забележки за нейната красота, както и от изрази на възхищение от умението й да размахва камшик и да язди кон, при което в гласовете им се прокрадваше известно страхопочитание — нещо необичайно за тях, когато говореха за жени. Иначе приказките им се въртяха все около едни и същи истории за насилия и жестокости, извършвани от тези, които бяха герои за обикновените хора, защото те наистина бяха груби и жестоки, тъй както жестока беше огромната пустош, върху която господстваха. Елизабет въздъхна тежко и погледна нагоре към платнището, което покриваше фургона. Това, което беше чула, я разочарова, точно както и предишните разговори, от които беше получила само оскъдни данни за мястото, където отиваха.