Аарон Флетчър - Майка Австралия

Той спусна задния капак на фургона, измъкна чувал с брашно, откачи две големи тенджери от куката на една от гредите, поддържащи брезентовото покривало, и се отдалечи. Тези неща тя не можеше нито да повдигне, нито да стигне. Тя извади торбата със солта, взе кофата и отиде да я напълни с вода от бъчвата, окачена от другата страна на фургона. Един от мъжете беше отделил една овца от стадото; замъкна я до бъчвата, за да я огледа готвачът. Тя имаше някаква инфекция на вулвата, която беше просто разцъфнала, задните й крака бяха като парализирани и широко разкрачени, главата й висеше надолу. Дъвчеше тревата, която беше успяла да захапе, когато овчарят я издърпа от стадото. Готвачът кимна с глава към другата страна на фургона и тръгна след Елизабет, която носеше кофата с вода. Извади един голям нож от купчината кухненски прибори и отиде от другата страна на фургона, където овчарят беше довлякъл овцата. Тя издаде едно-единствено приглушено блеене — повече звук на облекчение, отколкото на болка и уплаха.

Задачата на Елизабет беше да приготви хляба — жилаво и сплескано тесто, направено от брашно, сол и вода. До нея стояха двете огромни тенджери: едната за хляба за вечерята, за сутринта и за обяда на следващия ден, а другата — за сместа от чай и голямо количество кафява захар, която наричаха пудинг и щяха да я ядат като десерт към главното ядене. Хлябът, печеното овнешко, пудингът и големите чайници с чай, приготвен на място, заедно с лещата и ориза, бяха редовното им ядене поне веднъж в седмицата. Тя изсипа брашното в тенджерата, сложи няколко лъжици сол, наля вода и започна да меси с ръце. Ята от мухи и комари кръжаха около лицето й и тя се опитваше да ги отпъди с рамото си. Но не беше възможно да ги изгони от лепкавата каша и скоро тестото се покри с черни петна.

Готвачът и овчарят, който му помагаше, отнесоха трупа на овцата от другата страна на фургона и го окачиха на една кука. Вонята от кръв и смърт насити горещия неподвижен въздух. Рояк мухи ги последва и скоро суровото, топло и червенеещо месо бе покрито от тях. Готвачът отряза предните крака, занесе ги обратно отзад на фургона и ги положи на капака. Затършува нещо в купчината парцали и дрехи в ъгъла на фургона и извади една умирисана платнена торба, която се беше вдървила от засъхнала кръв. Изтръска я, отиде при трупа на овцата, пъхна я в торбата, прихвана я здраво около малкото копито, по което все още имаше засъхнали парченца кал и тор от последните стъпки на съществото, преди то от нещо живо да се бе превърнало в нещо, което поддържа живота. След това завърза торбата и по този начин стотиците мухи останаха хванати в топлия тъмен затвор, който примамваше със стръвното и оргийно пиршество с големи парчета топла кръв и плът, все още влажна от живот, преди да изиска пиршеството да се заплати с неминуемата им смърт. В известна степен по този начин бяха принизени величествените предначертания на самото сътворение на Живота, като неговите гигантски измерения биваха сведени до обикновени мухи, измърсена торба и прибързано и нетърпеливо връзване на възли с мръсна връв.

Трупът щеше да издържи три дни. Парчетата, които щяха да изпекат на огъня на втория ден, щяха да бъдат наръсени с къри, а тези за третия ден щяха вече обилно да бъдат овъргаляни пак в къри. Елизабет имаше един и същи начин на хранене: първия ден тя щеше да изяде сравнително голяма порция месо; през втория ден щеше да яде само когато огладнееше, а през третия щеше да гладува. Готвачът извади вързоп дърва, които бяха събрали от последната гориста местност, през която бяха минали. Запали огън, хвърли няколко съчки и зелени клончета, когато той се беше вече подхванал. Гъсти облаци пушек се извиха около фургона, предизвикани от горещите зелени клонки, и повече или по-малко изпълни предназначението си да изгони мухите и комарите; той беше по-малко зло от насекомите, ако и Елизабет да дишаше трудно и от очите й да потекоха сълзи.

Готвачът намуши плешките на железен прът и ги окачи над огъня. Елизабет беше свършила с месенето на хляба и той постави тенджерите на огъня. С вода от бъчвата тя напълни кофата, в която правеха чай, и я постави отгоре. Ричардсън пристигна, слезе от коня, свали шапката си и докато се оглеждаше наоколо, разгони с нея мухите от лицето си.

— Добре ли сте, мисис?

Този риторичен и безсмислен въпрос бе проява на грубовата любезност, която той беше започнал да проявява след първите няколко дни; тя се насили леко да се усмихне, притвори очи и кимна.