Аарон Флетчър - Майка Австралия

Той изсумтя и се обърна към готвача.

— Гледай този път месото да е изпечено от всички страни и отвътре.

— Ако печеното не отърва на проклетия ти вкус, от другата страна на вагона висят още димящите черва на овцата.

— Дръж си проклетия език, копеле. Искаш ли да ти стоваря един по главата?

— А ти искаш ли да натъпча чая ти със селитра?

Ричардсън изръмжа, нахлузи шапката си, гневно придърпа краищата й и изгледа яростно готвача. Качи се на коня си и се отдалечи. Готвачът ядно погледна след него, изръмжа нещо, приклекна край огъня и започна да добавя съчки и клонки. Неразбираеми оставаха за нея някои от отношенията между мъжете. Откакто се омъжи, винаги беше сред хора, които решаваха въпросите на предимството и кое е право и кое криво на основата на това кой е по-опитен с юмруците си, което беше още по-валидно при отношенията между овчарите. Готвачът обаче, който вероятно бе най-дребният мъж от цялата група, се различаваше от тях. Той беше обект на груби шеги; например, когато се счупи едно от колелата на фургона, един от овчарите предложи той да изпечал кръглия хляб и да го сложел на мястото на колелото. Но той и беше единственият, който се опълчваше срещу водача. А когато грубите им шеги предизвикваха гнева му, мъжете се умълчаваха при изблика на неговите жлъчни отговори. Тя не разбра защо той спомена за селитрата; знаеше само, че това е една от съставките на барута, но заплахата на готвача, че ще я сложи в чая изглеждаше като ефикасно оръжие срещу мъжете и ако съдеше от приказките и смеха им около огъня, това навяваше подозрения за някакви смътни мръснишки последствия.

Нуждата да се облекчи се превърна в агония за Елизабет. Овцете полегнаха да спят и мъжете започнаха да прииждат към фургона. Кучетата от другата му страна се сбиха за червата, изядоха ги и се прибраха при овцете. Тя застана при задния капак на фургона на готвача, където най-малко можеха да я забележат и където част от пушека я обгръщаше и прогонваше мухите и комарите. Готвачът беше приклекнал от тази част на огъня, от която идваше най-много пушек, разместваше тенджерите с хляба, слагаше чай в кофите с вода и обръщаше месото. Мъжете бяха от другата страна на огъня, говореха, смееха се и биеха мухите и комарите. Съпругът й отиде при техния фургон, огледа го, след това я погледна студено, отиде при огъня и седна сред мъжете. През първите няколко дни на пътуването и тя седеше край огъня, но след това съпругът й й нареди да стои настрана от мъжете. Той се беше сбил на два пъти с някои от тях, защото те бяха казали нещо по неин адрес, което той беше изтълкувал като обида към него. Беше спечелил единия път, а вторият път боят бе спрян от водача, защото бе започнало да става опасно.

Слънцето залязваше и започна да става сумрачно. Източната част на небосклона се обагри в тъмноалено, което бързо се разпростираше и на запад. Полята около фургоните бяха като потопени в кръв, мъжете, кучетата, конете, фургоните и овцете бяха като боядисани с различни оттенъци на червеното. Тъмнината окончателно се спусна. Елизабет преброи хората около огъня и се отправи през полето към горичката. Когато се върна, видя, че готвачът реже парчета месо и ги дава на мъжете с късове хляб. Тя взе порцията си, изяде месото, разкъса парчето хляб, извади от него мухите и го изяде. След това се прибра във фургона.

С настъпването на мрака температурата падна бързо, което се почувства като приятна отмора от задушаващата горещина. Елизабет свали роклята си и се разположи на дъските покрай едната страна на фургона. Тя беше както винаги с фусти и дълги гащи и се мъчеше да не чувства лепнещата по тялото й тъкан и миризмата на потта си. Дървените перила бяха високи два фута и тя повдигна брезента малко над тях, за да може да влезе светлина от огъня, на която да прочете молитва от Библията. Очите й все още смъдяха от пушека и се напълниха със сълзи, които й пречеха да различава думите, така че едвам можа да прочете няколко реда. Една жестока съдба като че ли направляваше пръстите й и тя отвори Библията на частта за Йов, чийто оплаквания и негодувания срещу несправедливостта не й донесоха почти никакво успокоение. Трудно й беше да чете повече във все по-сгъстяващата се тъмнина. Затова тя бе принудена да прекрати това си занимание и започна да се моли господ да й даде сила, търпение и издръжливост.

Гласовете на мъжете се чуваха ясно; те седяха около огъня, пушеха с лули и пиеха чай, смееха се и говореха. Приказките им често я караха да си запушва ушите с ръце или да се вглъбява в спомените си или пък да се впуска в нови молитви. Но у нея имаше едно парещо и същевременно плашещо любопитство да разбере за кого бяха тези приказки. Около земята, която съпругът й притежаваше по реката Джордж извън Сидней, тя бе срещала жени, които бяха прости и необразовани даже по най-непретенциозните стандарти. Тези жени проявяваха спрямо нея известна неприязън, а това представляваше доста сериозна преграда, за да може да я превъзмогне с мъдростта си и разбирането си. Независимо от това, самото им присъствие намаляваше самотата, разочарованието и трудностите й, а често техните съвети, макар изказвани с нежелание, бяха ценни. Но тя бе чувала, че в австралийската пустош имало много малко жени.