Аарон Флетчър - Майка Австралия

Имаше и други болести и осакатявания сред овцете. Някои от животните предизвикваха направо душевна агония у наблюдателя с мрачната си борба да изкарат деня, за да може през нощта да съберат малко енергия за подновената битка за живот на следващия ден и по-нататъшната безсмислена въртележка от безкрайни изтезания. Но нямаше случай овце да бъдат убивани от състрадание. Животът понякога продължаваше при почти невероятни обстоятелства и овцете трябваше да живеят, да издържат цикъла до времето за новото стригане. Заради жаждата на човека за вълна, овцете бяха обречени по рождение и осъдени да живеят.

През облака от фин прах, който вдигаха копитцата им, погледът й се плъзна по подскачащите тела; беше дошъл моментът за поредната почивка в дългата нощ на живота. Водещият стадото Ричардсън, който беше начело на колоната и едва се виждаше сред прахта, се изправи на стремената, махна с ръка и овчарите започнаха да викат на кучетата, обръщайки конете си. Овцете тръгнаха на една страна, направиха кръг в едно широко поле с къса сребристокафява трева, докато кучетата се втурваха помежду им, тракайки с челюсти. Предният фургон спря. Съпругът й задърпа юздите, завика на конете и дръпна лоста за спиране на колелетата. Фургонът се тръсна напред и спря. Той постави пръчката на камшика в отвора до седалката, нави юздите около нея и я погледна, слизайки.

— Слез и ти, и виж да свършиш някаква работа.

Елизабет кимна мълчаливо, повдигна краищата на полата си, прекрачи перилата на фургона, внимателно сложи крак на една спица, след това прехвърли другия си крак и стъпи на земята. Тя бе нежелана тук. Овчарите се отнасяха враждебно към идеята жени да ги придружават, защото присъствието им ограничаваше приказките и държането им и защото жените по-малко можеха да издържат на несгодите. Преди да започне пътуването това й беше обяснено в най-болезнени подробности от съпруга й, който подчерта колко много тя щеше да му бъде в тежест. Тя си мислеше, че приказките и държането на мъжете трябва да са безкрайно груби, щом като присъствието й ги притесняваше. Мислеше си също, че вероятно на нея и съпругът й им бяха позволили да се присъединят към овчарите през това пътуване, защото него го бяха назначили за главен овцевъд на имението, където откарваха овцете. А това негово положение в бъдеще може би щеше да бъде от полза за водещия. Имаше и други отстъпки. Част от споразумението беше, че тя ще помага на готвача, а съпругът й ще помага при овцете. И все пак като че ли съпругът й не я беше представил както трябва пред водещия. Между двамата беше избухнал остър спор, когато се разбра, че тя не разбира нищо от лагерно готвене. А когато я изплаши една змия във фургона и тя се разпищя, отново между двамата избухна скандал и мъжът й беше толкова побеснял, че я нахока. Имаше и други неща, които се случиха, но водачът сърдито мълчеше, приемаше положението такова, каквото бе, и не искаше повече да влошава нещата заради нея. Беше суров, груб мъж като повечето овчари, но не беше жесток като мнозина от тях.

Когато движението се преустанови, прахът се слегна. Тогава се събраха мухите и комарите. Мухите кацаха по очите и устата, влизаха в ноздрите, търсейки влага, не хапеха, но създаваха вбесяващо чувство на отвращение. Човек не можеше да си отвори устата, без вътре да му влязат няколко мухи. А комарите се струпваха на жужукащи облаци, нападаха откритите места на кожата и хапеха даже и през дрехите. Подутите от ухапванията места почваха незабавно да сърбят. Тя ги разгонваше от лицето си, докато отиваше към фургона на готвача. Чувстваше напиращата нужда да се облекчи. Но на стотина метра от фургоните имаше само една малка рядка горичка. Трябваше да чака да се смрачи, както обикновено правеше. Мъжете се вторачваха в нея и се подхилкваха, докато те самите въобще не се криеха от нея, когато пускаха вода. А когато все пак тя успяваше да се отдалечи, трябваше да ги брои, че всички са около огъня, защото в противен случай рискуваше да чуе ехидно кискане в тъмнината. В най-добрия случай у нея оставаше смразяващия страх, че може да настъпи някоя змия или да преживее отвращението да настъпи нещо, което някой от мъжете е оставил преди нея.

Потта струеше от всяка пора по тялото й. Не се беше къпала от седмици. Сама усещаше миризмата си. Косата й беше сплъстена на пръчки от потта и праха, главата я сърбеше. Стоеше напълно омаломощена и отпъждаше мухите и комарите, докато готвачът и мъжът, който се грижеше за конете, ги откачаха от фургона. Мъжът изведе конете, а готвачът отиде към задния край на фургона. Беше нисък, слаб, около четиридесетте, с тъжни очи и горчива гримаса на устата. Също като водещия той изглеждаше по-скоро груб, отколкото жесток. Но странно, като при много мъже грубостта му бе насочена и срещу самия него. По ръцете му имаше пресни петна от скорбут и той непрекъснато се чешеше, а известно беше, че тази болест се появява при непълноценно хранене. Екстракт от дървесна кора от един аптекар в Сидней или дори кошничка плодове за няколко гроша можеше да излекува болестта, но на него му беше безразлично. Като болна или заразена овца той продължаваше да се тътри по пътеката на живота си.