Аарон Флетчър - Майка Австралия

Тъй като раждането беше трудно, мина цял месец, преди Майра да укрепне достатъчно и възстанови предишната си енергия. Бебето определено приличаше на Пат, имаше неговите сини очи, а косицата му беше кестенява и по всичко личеше, че ще израсне висок и силен като баща си. Майра и Дуулиба го украсяваха, изписвайки с глина непонятни знаци върху му, чието значение им беше трудно да обяснят, но които явно имаха някакво свръхестествено значение. Пат ги намери безвкусни и ненужни, и забрани на Майра тази практика. За да я запази от изкушението на глината, той реши, че е време да потеглят на североизток. В продължение на няколко дни пътят им минаваше покрай ниски хълмове, покрити с камънаци и шубраци. По-голяма част от времето за детето се грижеше Дуулиба, само от време на време спираха, за да го накърми Майра. Когато Гарити разбра, че жените са започнали да го захранват с овче месо и хляб, които му дъвчеха, изрично им забрани да му дават залъци от змии, гущери и насекоми.

Скоро времето омекна, а се промениха и околностите, през които минаваха. Тук-там се забелязваха ливади и горички. След още няколко дни той се установи на лагер в един район с добри пасища и изобилие от вода, на няколко мили от лобното място на нападналите ги преди време мародери. Майра се оправи напълно от раждането, възвърна сластолюбието си и много скоро забременя пак.

Тогава и Уилямсън направи първото си посещение за новата година. Той беше очарован от детето и с удоволствие играеше с него, което доста изненада Гарити. Уилямсън остана няколко дни и с малкия в ръце дълго беседваше с Гарити край огъня вечер. Овцете, които бяха купили, бяха докарани и двама новонаети овчари се грижеха за тях. По всичко личеше, че бъдещото парцелиране и документите за притежание на земя щяха да се определят от завареното положение на ползване и стопанисване на същата. Това беше накарало Уилямсън да наеме нови хора и да огради колкото се може по-обширни участъци. Желанието му беше да огради земите на юг чак до Скосения хълм.

Втората бременност на Майра вървеше трудно, защото лятото беше извънредно сухо и горещо. Стана ясно, че бебето ще се роди по времето, когато овцете трябва да бъдат откарани за стригане. Загрижен, Уилямсън предложи да изпрати помощници, за да не се налага и Майра да прави прехода, но тя отказа категорично по причини, които трудно можеше да обясни. Ала няколко седмици преди времето за тръгване, бебето се роди мъртво и Майра с мъка понесе дългото пътуване.

Далеч, преди да стигнат фермата, Гарити забеляза, че хората на Уилямсън не стояха със скръстени ръце — промените се забелязваха във всичко. На много места храсталаците и дърветата бяха изкоренени, ливадите бяха старателно оградени в продължение на километри. Постройките в самата ферма бяха повече и изглеждаха стегнати и здрави, а край реката селището на аборигените се беше разраснало.

Майра отдаваше несполучливото раждане на неподходящото място далеч от Скосения хълм, но на Пат все повече му се струваше, че гневи Бог, като живее с нея без венчавка и, за да не си докара още беди, реши да използва случая, докато са във фермата и да узакони брака си.

Един пътуващ мисионер ги венча след седмица, като техни свидетели бяха Уилямсън, Айвърсън и неговата жена. Церемонията беше кратка. Свещеникът ги благослови и подари на Майра една малка Библия, като инструктира Пат да й чете от нея.

След като се върна в своите пасища заедно със стадото си, Гарити с нетърпение зачака първото идване на Уилямсън, за да разбере колко вълна е получена от неговото и общите им стада и как е преминала продажбата. За негова голяма радост всичко беше преминало добре и неговия дял в общото начинание възлизаше на хиляда и петстотин гвинеи. На Пат бъдещето му изглеждаше доста розово. Далеч не така го виждаше Уилямсън обаче. Пазарът на вълна като цяло беше в рецесия и продажбите ставаха все по-трудни. Икономически затруднения бяха предизвикали банкрута на две банки в Сидней, тъй като бяха провеждали твърде оптимистична кредитна политика. Надниците растяха, а на всичко отгоре и здравето му беше разклатено.

Когато същата есен Гарити отново откара овцете за стригане, искаше на всяка цена да остане във фермата, докато разбере колко вълна се бе получила, но Майра отново очакваше дете и настояваше то да бъде родено на същото място, където беше роден Колин. Той дълго я уговаря да останат, но тя остана непреклонна. Най-накрая той отстъпи и поведе стадото си към района около Скосения хълм. С помощта на двете жени Гарити построи стабилна барака в непосредствена близост до каменната пирамидка. Той познаваше околността добре и затова не му беше трудно да открие следи от чужди стада и хора. Това обстоятелство го стресна и раздразни, защото беше свикнал с мисълта, че пасищата в района са негова територия.