Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Благодаря — каза Гарити. — Вземи го и върни кофата, Майра. Защо не поседнеш, Франк?

— Дошъл съм за минута, Пат — отговори Уилямсън, подавайки кофата на Майра. Остави фенера на последното стъпало и като въздъхна, седна. Майра влезе в къщата.

— Днес беше тежък ден, Пат.

— Предполагам, че и аз съм направил нещо, което да увеличи неприятностите ти. Пребих един мъж, докато бях в кръчмата.

— А, това ли? — каза Уилямсън. — Чух за станалото, но не ти придирям, Пат. Този негодник ще се изнесе от фермата, още щом бъде в състояние да ходи. Имам нужда от хора, но не чак толкова, че да държа и такива.

Гарити го погледна и кимна замислено.

— Това не е причина да не го наемеш, ако се нуждаеш от работници, Франк. Той би могъл да върши добра работа, ако си държи проклетата уста затворена.

— Е, тогава може и да размисля — ухили се Уилямсън. — Поне няма да ме подяжда. Казаха ми, че си му избил половината зъби.

Гарити се засмя и поклати глава, докато почукваше лулата си о парапета на стълбището, за да я почисти. Извади едно ножче, отряза си парче тютюн и попита:

— Добре ли е твоята жена?

— Доколкото знам — да. Тя е в Сидней.

— Сидней? — възкликна изненадано Пат.

— Да — изрече унило Уилямсън. — Каза, че й дошло до гуша от пустинята и си тръгна с момчетата. Замина с кервана, дето докара провизиите тук последния път. Джим отиде с нея, за да й помогне да се установи в Сидней и да провери пазара в Нипеан. Каза, че добре се е настанила и това е всичко.

Гарити раздели тютюна си с Уилямсън. Стриха го между дланите си и напълниха лулите. Уилямсън изглеждаше отпаднал духом и Гарити не знаеше как да продължи.

— Искаш ли да хапнеш нещо? Остана предостатъчно, защото Майра не вечеря.

Уилямсън поклати глава, докато вдигаше стъклото на фенера. После запали лулата си и подаде фенера на Гарити.

— Не, благодаря. Готвачът се погрижи за мен. Джим ми каза, че си му се оплакал, че Майра не се храни добре.

Гарити запали лулата си, затвори стъклото и остави фенера обратно на стъпалото. Изпусна през устата си гъст облак лютив дим.

— Не иска да яде, но каза, че ще се оправи. Друго ме притеснява повече. Много съм неспокоен, като си мисля какво ще се случи, когато дойде време за бебето. Смятам, че трябва да намеря жена, която да й помага.

— Това може би е разумно, защото ти си доста едър. Бебето може да се окаже твърде голямо за нейната дребна фигура. Тук има няколко възрастни жени. Още утре мога да уговоря да наемеш някоя от тях.

— Колкото по-стара и грозна е, толкова по-добре. Не искам Майра да ми отреже…

Уилямсън се изсмя шумно, потропвайки с крак по стъпалото и потупвайки Гарити по рамото. Гарити се ухили и продължи да пуши лулата си. Майра се върна с кофата. Носеше тенджерка с чай и едно канче, което подаде на Уилямсън. Наля на всекиго от чая и седна в края на верандата. Гарити и Уилямсън пушеха лулите си и разговаряха. Уилямсън стана сериозен, когато заговориха за овцете, които бяха купили. Разказа за трудностите около докарването на стадото от Сидней дотук и обсъди възможностите за печалба. Сушата по земите на изток продължаваше, а на пазара за вълна цените варираха много бързо. Той въздъхна тежко и уморено. Проблемите с фермата ставаха твърде много за него. Те го обременяваха още повече, защото объркваха представите и очакванията му.

След като Уилямсън си тръгна, Майра прибра тенджерката с чая и канчетата. Настъпи тишина. Гарити продължаваше да седи на стъпалата като дъвчеше мундщука на лулата си и мислеше за това, което му бе казал Уилямсън. Светлините по другите къщи започнаха да гаснат една след друга. Огньовете сред колибите отсреща тлееха. Наоколо беше спокойно, но се усещаше присъствието на някаква скрита енергия, готова всеки миг да се приведе в действие. Гарити изчисти лулата, прибра я в джоба си и се надигна, за да се прибере.

Бурната и неутолима страстност на Майра, проявила се през първите седмици на съвместния им живот, бе придобила изключително постоянство, ни най-малко накърнено от нейната бременност. Дори стана още по-настоятелна в това отношение. Създаваше впечатлението, че търси един вид успокоение, осигурено от сливането на техните тела. Когато коремът й стана неудобно голям, това му се видя символична бариера пред лакомията й, защото целта на удоволствието беше постигната. Но тя показа изобретателност в измислянето на пози, с които да надхитри възникналото неудобство. Това му се видя доста декадентско. Слабата светлина, преминаваща през прозореца, правеше нейното иначе мургаво тяло да изглежда светло като неговото. Пръстите на дланите й го милваха неуморно, нежно и настойчиво, като не му позволяваха да заспи, предизвиквайки неговите инстинкти пряко волята му. Тя се обърна с гръб към него и отвори широко бедрата си, за да проникне той в нея. Той беше колеблив и внимателен, страхувайки се да не увреди живота в нея. Изминаха дълги минути, през които той се движеше бавно в нея. Ясната светлина на луната, преминаваща през дърветата отвън, се плъзгаше през прозореца върху тях, смекчавайки разликата в цвета на телата им. Сплетени един в друг, те бяха едно цяло. Всеки един свърши по свой собствен начин. Тя се обърна към него, обгърна шията му и положи глава на гърдите му. Дъхът й беше вкиснат от повръщането. Това не му беше неприятно и той се наведе да я целуне, преди да заспи.