Аарон Флетчър - Майка Австралия

Готвачът стана и като се поклащаше на краката си, се насочи към вратата, фъфлейки пиянски нещо в смисъл, че е време за вечеря. Мъжете започнаха да се смеят на пияния готвач до вратата, а после подновиха разговорите си. Гарити си сипа ром в чашата, изпи го наведнъж и се надигна от пейката. Огледа се наоколо и се запъти и той към вратата.

— Тръгвам си вече. Ще се видим отново, преди да заминем.

— Има още достатъчно ром, Пат! — обади се един от работниците.

— Оставям ви моя дял. Трябва да оправя кучетата и конете. Франк ми даде за ползване една от къщите и трябва да й хвърля едно око.

Новодошлият, който неприлично оглеждаше Майра преди малко, го погледна и подигравателно се изсмя:

— Ако питаш мен, можеш да си отидеш в бараката, но добре ще направиш, ако преди това доведеш онази жена тук?

Пиянската усмивка изчезна от лицето му, когато видя, че от изражението на Гарити струи силна ярост. Той се опита да се измъкне, но Гарити го хвана за ризата и го удари с юмрук, влагайки в това всичката си сила. Носът и устата на мъжа бяха напълно размазани и от тях пръсна кръв, изцапвайки ризата и палтото му. От удара той се понесе през помещението и се блъсна в стената, при което дървената барака се разтресе цялата. Гарити направи три бързи крачки към него и го удари отново, този път в стомаха. Мъжът се преви о две и получи нов удар, този път по тила. Кръв изпръска дъските по стената, докато мъжът се олюляваше. После той се свлече безпомощен на земята.

Настъпи гробно мълчание. Гарити стоеше със стиснати юмруци и гледаше поваления, който размърда леко устни и простена с дрезгав глас. Струя кръв потече от носа му върху грубите и мръсни дъски на пода. Гарити пристъпи и се приготви да го изрита в корема, но Кемпбъл, един висок и як работник с дълги бели мустаци и брада се изправи срещу му. Наведе се и повдигна бития, като го подхвана през краката и ръцете, а после го изхвърли през прозореца.

— Това му стига, Пат! Той си получи заслуженото! Не продължавай, защото ще си имаш неприятности с Франк, ако го убиеш! Да пийнем още по едно. Донесете една бутилка тук!

Другият от двамата новодошли се изправи на крака. Държеше юмруците си свити, лицето му беше пребледняло, а гласът му гневно трепереше.

— Но, за бога, приятелят ми само се пошегува. Не беше нужно да го…

— Ти не се обаждай! — каза Кемпбъл и застана между Гарити и него, като го изгледа свирепо. Протегна ръка към гърдите му и го избута настрани. — Аз не знам как се държите в проклетия Сидней и не ме е грижа, но тук закачки от такъв род за жената на някой от работниците може да донесе голяма беля! Да пийнем по едно и да привършваме! Урокът беше даден и научен и сега край на всичко това!

— Господи, но аз няма да седя настрана, когато приятелят ми…

— Казах, стоп! — изрева Кемпбъл, бутна мъжа върху пейката, надвеси се над него и го изгледа предупредително. — Още една проклета дума и ще излетиш след приятеля си! Аз ще се погрижа за това! — Изправи се и се огледа наоколо. Посегна с ръка към бутилката, която държеше един от работниците. — Ела тук! Дай ни тази бутилка. Искаш ли една глътка, Пат?

Гарити я взе, отпи една глътка и се насочи към вратата.

— Ще се видим отново, нали, Пат? — рече Кемпбъл.

— Да — кратко отвърна Гарити, вече излизайки навън.

Майра беше слязла от седлото и стоеше, вперила мрачен поглед във вратата. Като го видя да излиза, се качи отново на седлото и го изгледа въпросително. Гарити й кимна с глава, мъчейки се да се усмихне. После отвърза коня си от стълба и го яхна, поемайки по пътя, водещ към къщите. Кучетата го съпровождаха от двете му страни, а конят на Майра трополеше отзад. Той се обърна и погледна назад към кръчмата. Другият новодошъл и един от работниците бяха вдигнали пребития и го внасяха по стълбите вътре.

Пътят минаваше пред къщите за работниците, а колибите на аборигените бяха построени на няколко ярда от тях по дължината на пътя. Две малки дечица стояха край пътя и любопитно ги оглеждаха, докато те приближаваха. И двете бяха голи — едното аборигенче, а другото бяло. Къщата, която беше предоставена на Гарити и Майра, се състоеше от две малки стаи. В предната стая имаше голямо каменно огнище и голяма, тежка, грубо изкована маса с два стола. Леглото беше сложено в задната стая, точно срещу стената, и беше покрито с конопен дюшек, пълен с груба вълна. На полицата имаше поставени няколко свещи. Отвън имаше нацепени дърва, които бяха подредени под верандата. Къщичката беше спретната и чиста. Вероятно не бе обитавана от много време, защото беше поникнала трева по пътеката към клозета. Той представляваше малка барачка, която стърчеше над ямата на клатещите си се опори.