Аарон Флетчър - Майка Австралия

В съседна кошара имаше широко корито с вода. Ожаднелите овце я подушиха и започнаха да се опитват да се отклонят натам. Айвърсън седеше на коня си встрани от портата, двама мъже се бяха покачили на оградата, а други бяха наизлезли от своите кошари и наблюдаваха огромното стадо и прибирането му. Лесно можеше да се загуби контрола над овцете, особено когато не са пили вода цял ден и са жадни. Беше въпрос на гордост човек да съумее да води стадото и плавно да го прибере в кошарата без помощта на наблюдаващите, които не биха я отказали, ако им бъдеше поискана.

Единственият начин овцете да бъдат възпрепятствани да не хукнат към водата и да се разпилеят, бе да бъдат подгонени колкото се може по-бързо към кошарата. Така че Гарити пришпори коня си в галоп покрай стадото, подсвирквайки и подвиквайки на кучетата, които започнаха да лаят и да тичат напред-назад, за да принудят овцете да тичат по-бързо. Гарити галопираше по цялата дължина на стадото, като погваше овцете, докато стигна портата. Върна се пак обратно към края, като викаше към овцете и внимаваше да не се струпват или спират.

Майра яздеше в галоп покрай стадото накрая, подсвиркваше и удряше с тоягата си изоставащите овце, за да тичат напред. Облаци фин прах се вдигнаха от тревата при лудешкия бяг на овцете. Неочаквано към края на стадото се образува струпване — някои се бяха отклонили към водата. Гарити пришпори коня си нататък и през пушилката видя как и Майра препуска, за да ги заобиколи и вкара в стадото. Гъст и плътен поток от безброй овце в стремглав бяг преминаваше през портите навътре в кошарата. Прибирането беше към края си, кучетата в началото на стадото започнаха да се отдалечават встрани и да тичат покрай него, пазейки овцете да не се разпиляват и да тичат към портата. Майра пришпори пак коня си и се върна назад, прибирайки разпилените и лутащи се овце. Прахта се вдигаше все по-нагоре, докато и последните овце се прибраха в кошарата.

— Свършихте добра работа, Пат! — каза Айвърсън, докато яздеше до Гарити през облака прах. — Вчера преследвахме и гонихме овцете по цялата ферма, защото всяко стадо, което прибирахме, се разпиляваше.

Гарити се усмихна и сви рамене, поглеждайки Майра, която идваше към тях сред облаци прах.

— Имам си моите коне и моята жена, които винаги ми помагат.

— Направи го много добре, Пат, по-добре, от който и да е друг — ухили се Айвърсън и избърса прахта от лицето си с ръкава. — Последната там къща е свободна; можеш да прибереш конете си в обора в другия край — там има предостатъчно фураж и вода за тях. А Франк е в кошарата, където стрижат овцете. Обади му се, ако имаш нещо да му кажеш.

— Ще се оправя и после ще го видя.

— Можеш да спреш и в кръчмата — каза Айвърсън и се усмихна широко, — много от работниците са вече там, а Франк отпусна и малко ром да не скучаят.

— Ще се отбия за една глътка.

— Пийни една и за мен — засмя се Айвърсън и обърна обратно коня си. — Добре е, че пак си тук, Пат.

— Радвам се и аз, Джим.

Айвърсън пришпори обратно коня си към кошарите, викайки на двама от работниците да отворят вътрешните порти и да започват да разпределят овцете по оборите. Гарити пък яхна коня покрай кошарите към къщите, а Майра и кучетата го последваха. В някои от кошарите се виждаха овце, които вече бяха изкъпани и готови за стригането. Други пък, вече остригани, изглеждаха слабички и розови, покрити с червени белези от наранявания с ножиците. След пътя, който бяха изминали сред спокойствието на пустошта, на Гарити и Майра им се струваше, че тук е направо гъмжило от хора, обзети от трескава дейност. Мъжете, с които се разминаваха, поздравяваха Гарити и с любопитство оглеждаха Майра.

Кошарата, където ставаше стригането беше дълга постройка, отворена отвсякъде. С ножиците работеха четирима мъже. Те стрижеха с голяма бързина, други поемаха вълната и я предаваха за сортиране. После водеха нови овце, а остриганите отвеждаха навън. На няколко маси работеха мъже, които подреждаха вълната на купчини, а други ги носеха до пресата в другия край на кошарата. Машината дрънкаше и тракаше, като на нея се оформяха големи бали пресована вълна. Балите се връзваха с конопени въжета и се изкарваха отзад. Овцете бяха уплашени, а мъжете ругаеха по тях, когато някоя се отскубнеше и побегнеше. Уилямсън седеше на един висок стол в средата на кошарата, откъдето можеше да наблюдава всичко. Караше се, когато някоя овца биваше наранявана по невнимание от стригачите, подвикваше, ако вълната твърде прибързано се подреждаше или пресата се препълваше.