Аарон Флетчър - Майка Австралия

Първо се показаха подскачащите глави на конете. Майра вървеше между тях и ги водеше за поводите. Голямата шапка, ризата и полата й бяха покрити с прах. Лицето й също беше прашно, набраздено от вадички пот и белязано от умора. Очите й се разшириха от изненада, когато го видя да седи край огъня. По лицето й се разля бисерна усмивка и зъбите й заблестяха в сянката, която широката периферия на шапката хвърляше. Тя се затича заедно с конете, които дърпаше след себе си. Върза ги за един от коловете на кошарата и изтича към него с протегнати ръце. Полата и ризата й се развяваха след нея. Той я прегърна и я целуна. Топлият, познат аромат на тялото й изпълни ноздрите му. Ръцете й се движеха бързо по тялото му и го докосваха с нежни ласки. Тя също беше отслабнала и изглеждаше изтощена. Върху раната през челото й имаше дебела, широка коричка. Над билото на хълма се вдигна прах. Звукът на приближаващото стадо се усили. Тя го потупа по рамото и се изплъзна от обятията му, след това се изправи и отиде да вкара овцете в кошарата.

След два дни Гарити беше в състояние да се движи около колибата с помощта на дълга тояга, а след няколко дни силите му се възстановиха дотолкова, че той дори си позволяваше да се отдалечи. Имаше доста работа. Майра не знаеше, че седлата и поводите на конете трябва да се свалят и те страдаха от възпаление на кожата. Заради оскъдната паша, която бяха успели да откъснат с металните си мундщуци в устните си, животните бяха измършавели дори повече от преди. Гарити ги спъна, намаза възпалените места с овча лой и те пасяха и ходеха на водопой със стадото, а нощем спяха в кошарата заедно с овцете. Когато живнаха дотам, та да започнат да ритат овцете през нощта, Гарити се беше възстановил достатъчно, за да отиде до началото на гората от близката страна на хълма. Той насече колове и загради отделно — място за конете.

Овцете бяха намалели само с тридесет и две глави — незначителна загуба, като се има предвид всичко, което се беше случило. Във вързопите на мъжете Майра беше намерила голямо количество продукти — брашно, ориз, захар, сушен грах и боб, беше събрала и всичките им вещи, оръжията им, съдините и облеклото и ботушите, които бяха на тях. Освен това в джобовете им Майра беше открила три златни монети от по десет гвинеи и един испански дублон, които беше конфискувала и прибрала при камъните и другите съкровища в торбата си.

Веднага щом успя да яхне единия от конете, Гарити слезе до потока, за да се изкъпе и преоблече с чисти дрехи. Започна да изкарва овцете на паша и оставяше Майра при колибата, за да се възстанови от изнурителния труд и грижите около него и стадото. Носеше единия от мускетите и пистолета и беше предпазлив и внимателен в гората или близо до нея. Когато откарваше овцете до потока и на връщане от него, той често се оглеждаше наоколо за някакви останки от мъжете, които ги бяха нападнали. Най-накрая, след няколко огледа, откри една кост, оглозгана от малки животинки, която можеше да е на единия от тях. А можеше и да е от овцата, която бяха убили.

Уилямсън дойде след три седмици и се намръщи, поклащайки глава, докато Гарити разказваше какво се беше случило. Той погледна Майра с респект и се усмихна, когато Гарити му каза какво беше направила. Гарити не искаше между него и убийците да има и най-малка връзка и не каза на Уилямсън, че единият от тях се е казвал Къмингс.

Те се нахраниха и Уилямсън и Гарити седнаха и запалиха лулите си. Пушеха и пиеха чай, докато Майра се ровеше из нещата си по време на поредния, задължителен вечерен преглед. Уилямсън беше изпратил хора в Сидней за овцете, които купуваха заедно с Гарити, и те поговориха за тях и за местата, на които Уилямсън възнамеряваше да ги пасе. Когато Гарити подаде на Майра лулата си, за да си дръпне, Уилямсън се изправи и отиде до чантите на седлото си. Той потършува из тях и се върна с нова лула за Майра.

Фермерските постройки и кошарите се намираха в центъра на обширно поле, разпростряно на няколко мили във всички посоки. Единствената отличителна черта на това място бе една разклонена малка река, която го пресичаше. Гарити зърна за пръв път къщите от височината на неголям хълм на шест-седем мили напред. Купчината от груби колиби, бараки и набързо сковани кошари сред недораслите дървета и храсти преди време, се бяха превърнали в добре подредени и стопанисвани къщи и постройки, и просторни здрави кошари, явно благодарение на големите приходи на Уилямсън от отглеждането на овце. Малките дървета ги нямаше, а храстите бяха разчистени. Равнината представляваше море от гъста и сочна трева, разпростряна, докъдето ти стига погледа, пресечено единствено от реката и утъпканите пътища около постройките и кошарите.