Аарон Флетчър - Майка Австралия

Беше му невъзможно да възседне коня, затова бавно се обърна и се повдигна, докато седна с двата крака от едната страна на тялото му. Седеше с клюмнала глава и дишаше хрипливо, а по лицето му течеше пот. Бореше се със замайването и безсъзнанието, което не спираше опитите си да го погълне. Преглътна сухо и вдигна глава. Посочи на Майра да му подаде поводите. Тя му подаде и двата ремъка от едната страна и той се затрудни, докато й обясни какво не е направила както трябва, накрая тя разбра и прехвърли ремъка през главата на коня. Отпуснат на седлото, той обърна коня срещу ливадата.

Овцете се бяха пръснали по целия склон, а кучетата се мотаеха безцелно наоколо. Устата на Гарити беше толкова суха, че му беше трудно да изсвири, но веднага щом привлече вниманието на едно от тях, всички се спуснаха към него, нетърпеливи да чуят успокояващите му заповеди. Държеше се за седлото с дясната ръка и с усилие вдигна лявата и ги отпрати на лявата страна на склона, за да съберат и върнат овцете назад. След това отпусна глава на гърдите си. Тревата изглеждаше толкова мека, че го изкушаваше да се плъзне от седлото и да легне на нея. Въздъхна тежко и вдигна глава. Кучетата бяха помели лявата страна на склона и всички овце се движеха надясно към края на гората. Той си пое дълбоко въздух и още веднъж се опита да свирне. Успя, но донякъде. Едно от кучетата се поколеба и го погледна. Той вдигна ръка и го извика. И трите се спуснаха по склона срещу него. Брадата му отново се отпусна върху гърдите му и той затвори очи. Тъмнината на неведението, която се пластеше в дъното на съзнанието му, не изглеждаше страшна, а съблазнителна и подканяща, обещаваща топлина и покой. Той събра сили и отново вдигна глава. Кучетата стояха пред коня и го гледаха. Той се стегна, вдигна ръка и ги отпрати по склона.

Кучетата усетиха желанието му да събере овцете накуп по средата на склона. Те се разтичаха целеустремено и подгониха овцете по-надалече от гората. Спуснаха се между дърветата и изкараха оттам няколкото заскитали се между тях овце. Няколко животни от лявата страна се отделиха от групата и едно от кучетата прекоси стадото по гърбовете на овцете и ги върна. Някакво движение отдясно привлече вниманието на Гарити и той обърна глава. От дърветата в подножието на склона изтичаха три овце. Майра бавно се препъваше след тях и размахваше пръта си. Овцете видяха стадото и се втурнаха напред, за да се присъединят към останалите. Майра опря края на пръта в земята и се облегна на него, като се държеше за главата. След малко бавно я вдигна пак и се запрепъва обратно между дърветата. Гарити отново оброни брада на гърдите си.

Разсъдъкът му се носеше като сън в някакво състояние между съзнанието и мрака. Неотложните грижи го глождеха настойчиво, но те му изглеждаха далечни и той се отнасяше към тях със спокойно равнодушие. След това действителността се върна и сетивата му доловиха движение и шум. Той отново отвори очи. Майра стоеше до коня и го дърпаше за левия крачол. Отново и отново повтаряше името му. Парцалът на челото й беше пропит с кръв. Кръвта на бузите й беше засъхнала и напукана и малкото й лице беше бледо и изпито от болка. Една от покритите с кожа бутилки висеше на рамото й и тя я свали, изтегли тапата и му я подаде. Той я вдигна с усилие и отпи, после и я върна. Тя я запуши, посочи към склона и каза нещо на нейния език. Гарити погледна към склона. Виждаше овцете пред себе си като голямо петно. Мина много време, докато мисълта й достигне до съзнанието му. Предлагаше да приберат овцете в кошарата. Той вдигна поводите и помръдна в седлото. Конят тръгна напред. Майра вървеше през тревата пред коня, свиреше пронизително през зъби и махаше с ръка. Пред очите му кучетата бяха далечни, безформени петна, които започнаха да се движат около стадото.

Сякаш мина цяла вечност, докато изкачат склона. Когато наближи билото, му мина през ума, че би трябвало да е отпред, за да завърне стадото в кошарата. Той преведе коня покрай лявата страна на стадото и през гъстия облак прах видя Майра, която стоеше с разперени встрани ръце и размахваше пръта си, да прибира овцете в кошарата. Две от животните се отделиха и тя махна с ръка и изсвири остро. Едно от кучетата се спусна и ги върна в стадото.

Конят спря близо до колибата. Вдлъбнатата кора, която Майра използваше, за да събира тревните семенца, и недодялания хаван и чукалото, с които ги стриваше, бяха до голямата гладка скала до огнището. Полата й беше захвърлена близо до скалата, а ризата й на няколко крачки от нея. Явно беше изтълкувала изстрелите правилно и докато е тичала към дърветата е свалила дрехите си да не й пречат. Кучетата седяха между колибата и стадото и го гледаха. Дишаха тежко с провиснали навън езици. Майра отиде до огъня, остави покритата с кожа бутилка и пръта си, след това се върна до коня и вдигна ръце, за да помогне на Гарити да слезе. Той я погледна. Тя премигна, усмихна се и помръдна пръсти в подканващ жест. Той се обърна улови седлото и леко започна да се спуска. Когато десният му крак докосна земята, последва миг на непоносима болка. След болката дойде безсъзнанието.