Аарон Флетчър - Майка Австралия

Мисълта, че стадото е загубено, беше мъчителна и посвоему толкова болезнена, колкото и раната в крака му. Вероятно щяха да убият останалите кучета и да вземат толкова овце, колкото можеха да откарат, яздейки конете си. Останалите щяха да се разпилеят и да бъдат издавени от динго. В него се надигна яростно негодувание към двамата мъже и горчив яд, че резултатите от труда му ще бъдат отмъкнати от хора, които живееха и се препитаваха на гърба на другите. Ядосваше се и на себе си за своята непредпазливост.

Но освен яда си изпитваше и страх. Те предполагаха, че е сам, защото пастирите винаги бяха сами. Стадото се беше пръснало почти до половината на нагорнището по склона и ако наближаха билото, докато избираха овцете, които щяха да отведат, можеха да видят Майра при колибата. Разумът се намеси, дори когато студените пръсти на страха полазиха съзнанието му. Майра сигурно бе чула изстрелите от мускета и воя на раненото куче от върха на хълма. Беше предупредена. Ударът от загубата на стадото беше зашеметяващ, но не всичко беше загубено. Изглежда куршумът не беше засегнал костта и след време кракът му щеше да заздравее. Докато Майра беше в безопасност, животът можеше да продължи.

Къмингс запали огън и извади тенджерка, тиган и други неща от вързопите зад седлата на конете. На пасбището проехтя изстрел от мускет и овцете се разбягаха наоколо и се разпръснаха още повече. Кучетата несигурно се спуснаха напред-назад, като събираха някои от овцете и се оглеждаха за Гарити и чакаха заповедите му. Високият мъж завлече една млада овца в края на гората, подпря мускета си на едно дърво, извади ножа си и се наведе да одере животното. Гарити беше убивал много овце, за да се храни и не изпитваше угризения, защото те бяха плод на труда му и бяха необходими за неговото оцеляване, но винаги в него оставаше съзнанието, че отнема живот. В държанието на мъжа не се долавяха подобни чувства. В коравосърдечното му безразличие съществуваше единствено намерението да задоволи моментната си нужда. Разхищението не го притесняваше и той отдели единия преден крак и тръгна към огъня. От крака капеше кръв. Останалата част от овцата остана забравена на земята. Тежката миризма на кръвта висеше в неподвижния въздух между дърветата.

Мъжете сложиха месото над огъня, говорейки си тихо. В тигана им имаше студена питка, както и тенджера ориз, оставена на жаравата да се стопли, които показваха, че са ограбили храната от някого или че за беззаконието си получаваха възнаграждения по-големи, отколкото можеше да се предположи от дрипавия им вид. От разговора им стана ясно, че имат кошара на няколко мили оттук и възнамеряват да откарат там толкова от овцете, с колкото можеха да се справят без помощта на кучета, а след това да намерят купувач. Отнасяха се към животните със същото нехайство и разхищение, както и към овцата, оставена на земята да се развали или да бъде изядена от дивите животни. Без кучетата щяха да са в състояние да откарат само малка част от стадото, а и от тях много щяха да бъдат изгубени по пътя. Други щяха да измрат в кошарата им, докато намерят хора, които нуждата от стока и жаждата за печалба да накарат да купят животни, за които са наясно, че са крадени. Основната част от стадото щеше да се разпилее, за да измре от жажда или бъде избита от динго. А и четири добри и верни кучета щяха да са мъртви.

В ноздрите си Гарити усещаше силната миризма на богатата, плодородна почва, а земята под бузата му беше мека и студена. Той почувства, че силите го напускат и глождещото нетърпение онези да свършват и да си тръгват замени яда и унинието. Кракът му кървеше лошо и когато бандитите си тръгнеха, Майра щеше да дойде и да му помогне. Може би едно-две кучета щяха да избягат наплашени, вместо да бъдат убити и дори можеше да успее да събере някои от разпилените овце. Ако си тръгнеха, преди силите му да го напуснат напълно. Болката като че ли беше станала по-малко жестока, гласовете на мъжете сякаш се повишаваха и стихваха и му се стори, че около него пада мъгла.

Три червеногърди папагала проблеснаха във въздуха и заподскачаха из близките храсти зад него, после бързо размахаха криле и перата им припламнаха, докато се отдалечаваха от храсталака. Гарити лежеше с глава, отпусната на земята, и се взираше невиждащо в шубрака. Нещо в него не беше наред. Гарити изведнъж се вцепени, а очите му се разшириха. Гледаше в Майра. Тя беше гола, а дребното й тяло стоеше опънато над земята под най-ниските клончета на шубрака, опряно на лявата й ръка и коленете й. Дългата тежка сопа, която винаги носеше, беше в дясната й ръка, успоредна на тялото й на инч от земята. Беше напълно неподвижна и невидима на фона на пъстрата растителност и почвата, и в същото време очертанията на тялото й бяха различими, ако човек се вгледаше внимателно. Последва плавно движение и две листенца от по-ниските клонки на храстите помръднаха леко, сякаш докоснати от полъх на вятъра, и тя изчезна зад едно дърво.