Аарон Флетчър - Майка Австралия

Увит здраво в одеялото си, Уилямсън представляваше тъмна сянка близо до загасналия огън. Гарити коленичи до огъня, разрови въглените с една пръчка и хвърли подпалки върху червената жарава под пепелта, след това се наведе и я раздуха. Подпалките пламнаха и Гарити струпа няколко парчета дърво над пламъка.

— Франк?

Уилямсън трепна, седна, огледа се замаяно с разтревожен израз и посегна към пистолета, оставен на земята до него.

— Какво има?

— За овцете. Бих искал да участвам с половината заедно с тебе.

Уилямсън го погледна на трептящата светлина на огъня, като премигваше сънено и объркано с очи, после кимна, след което се прозя и погледна нагоре към звездите. Остави пистолета на земята и се поизправи, като разтриваше лице с двете си ръце.

— Добре, Пат.

— Как мога да ти прехвърля парите в банката?

— Можеш да ми напишеш платежно нареждане. Донесох хартия и мастило в случай, че пожелаеш да го направиш.

— Хайде да го напишем сега.

Уилямсън отново вдигна глава към звездите, след това погледна Гарити.

— Точно сега ли, Пат?

— Иска ми се да приключа с тази работа! Ще подклада огъня, та да можем да виждаме.

Уилямсън се почеса по главата и кимна. Отметна одеялото и напрегна сили, за да се изправи.

— Добре, Пат.

Гарити начупи още клонки от купчината дърва и ги хвърли в огъня, а Уилямсън се запрепъва към седлото си. Майра беше излязла от колибата и гледаше любопитно ту единия, ту другия, докато закопчаваше ризата си. Тя отиде до огъня, избута Гарити настрани и коленичи, за да събере още съчки. Гарити седна до широката гладка скала до огнището и премести съдовете в единия й край. Уилямсън потършува в едната от чантите на седлото си и се върна при огъня с импрегниран пакет хартия, малка стъкленица мастило и притъпено, изпоцапано перо.

Уилямсън остави стъкленицата и пакета на скалата, извади джобния си нож и като държеше края на перото нагоре срещу светлината на огъня, внимателно го подостри. Майра напълни тенджерката с вода от ведрото, като се прозяваше и почесваше и заобиколи мъжете, за да я сложи на огъня. Уилямсън прибра ножа си, извади лист хартия от пакета и го приглади на скалата. Докато вадеше корковата тапа на стъкленицата, погледна Гарити.

— Искаш ли ти да го напишеш, Пат?

— Правил си го и преди, нали?

— О, повече от веднъж.

— Тогава го напиши ти.

Уилямсън кимна, постави стъкленицата на скалата и приглади листа. Прочисти гърлото си и взе перото. Две от кучетата дойдоха до края на петното светлина и легнаха с муцуни между лапите си, като наблюдаваха мъжете. Уилямсън топна края на перото, заглади хартията още веднъж и започна старателно да пише. Майра се приближи към мъжете и се наведе над тях, надничайки през раменете им, докато Уилямсън пишеше върху хартията в здрача на трептящата светлина на огъня.

Гарити беше напоил овцете и ги връщаше през гората. Вървеше след тях и кучетата, и замръзна изненадан, когато едно от кучетата се отдели от стадото и ръмжейки с оголени зъби се спусна към гъстата група акации на няколко ярда от тях. Изведнъж отекна изстрел от мускет, облаче дим се показа над акациите, кучето изквича от болка и падна на земята. През стадото премина тръпка и овцете стремглаво се втурнаха към поляната. За момент Гарити се вцепени. Вдигна мускета и изтегли петлето, като насочи дулото на пушката към тъмната зеленина на акациевите листа. Докато се прицелваше в акациите, разцъфна още едно облаче дим. Мощна сила го удари в дясното бедро и го повали. Докато падаше, мускетът му изгърмя в земята пред него.

Той погледна тъпо в двамата мъже на коне, които излязоха от акациевия гъсталак. Всичко се беше развило с такава бързина, че съзнанието му още не можеше да го осмисли. Допреди секунди, погълнат от ежедневните си задължения, връщаше овцете от потока, без дори да предполага, че на мили наоколо има някой друг, а сега той и кучето лежаха простреляни. Пронизителното скимтене на раненото животно беше оглушително и го объркваше още повече. В първия момент стъписването и изненадата притъпиха болката в крака, след това тя се спусна върху него на огнени, кипящи вълни, които тръгваха от бедрото му и го заливаха целия. Веднага щом погледна мъжете, дойде и разбирането — празно, кухо чувство, мъчително, колкото и болката. Бяха разбойници.

Първата му мисъл беше за Майра и той повдигна глава и погледна през дърветата нагоре по склона. Преди няколко дни брашното им беше свършило и всеки ден тя прекарваше по няколко часа в събиране на мъничките, почти невидими семенца на тревата. Стриваше ги в каменен хаван до нещо подобно на брашно, от което правеше малки питки. Когато той бе последвал овцете в гората, за да ги закара на водопой, тя беше коленичила в тревата по средата на склона и събираше семенца. Сега не се виждаше.