Аарон Флетчър - Майка Австралия

Очите му бяха приковани в дървото и въпреки това почти изпусна движението. Една тъмна сянка трепна между дървото и другото съседно дърво за времето, което му беше необходимо, за да премигне. Той не беше сигурен, че я е видял и отново премести поглед на първото дърво. На земята до другото дърво той долови змиеподобно движение — Майра изчезна в един близък храст. Тогава той разбра какво правеше тя. Дебнеше. Страхът експлодира в него и той едва се овладя да не извика, за да я предупреди. Нямаше смисъл да вика, защото тя едва ли щеше да го разбере, а ония щяха да бъдат предупредени. Но тя беше само една мъничка, слаба жена срещу двама въоръжени мъже. Всичко щеше да бъде загубено, ако загубеше нея.

Между храста и друго, съседно дърво премина сянка. Между дървото и огъня, където двамата мъже седяха и разговаряха, докато чакаха месото да се изпече, имаше открито пространство от около тридесет-четиридесет ярда — мястото, откъдето винаги превеждаше овцете до потока и обратно. Дърветата бяха редки, за да могат той и кучетата да следят да не би някоя овца да се отдели от стадото. Храстите бяха утъпкани от животните или окастрени от него за по-добра видимост. Нямаше абсолютно никакво прикритие между прозрачно бледия, сив ствол на големия бял каучук, зад който Майра се криеше, и огъня.

Мина му през ум, че е дошла, само за да провери какво може да направи и като види двамата добре въоръжени мъже до огъня ще изчака да си тръгнат и ще дойде да му помогне. Той събра сили и вдигна глава, за да й покаже, че е само ранен.

И тогава Майра се затича през откритото пространство. Още с първата си голяма крачка тя се понесе със стремителен устрем към мъжете. Преди това, което Гарити виждаше да достигне до съзнанието му, тя беше преполовила откритото пространство. Бягаше изправена. Краката й се сливаха в кафяво петно, а стройното й тяло беше изпънато назад. Мускулите на дясната й ръка и гърба й изпъкваха, държеше пръта като копие, което се кани да хвърли. Твърдата й коса се развяваше зад главата й, очите й бяха широко отворени и блестяха освирепяло, а устните й бяха оголили зъбите в изражение на дива ярост. Той се приготви да й се притече на помощ.

Сопата профуча във въздуха срещу Къмингс. Високият мъж я зърна в последния момент и сграбчи мускета си от земята до него. Краят на пръта се стовари отстрани на главата на Къмингс и го просна на земята, а Майра се хвърли във въздуха в дълъг плонж. Пръстите на протегнатите й ръце бяха свити като хищни лапи, а оголените й зъби лъщяха. Непоносима, изгаряща болка прониза Гарити, когато се надигна от земята. Опитваше се да изкуцука напред, но десният му крак го теглеше надолу. Земята сякаш се надигна и се блъсна в него в момента, в който Майра се вкопчи в мъжа. Пръстите й се стремяха да докопат очите му, докато тя се опитваше да го захапе за гърлото. Той вдигна мускета си и замахна с приклада. Стовари го върху главата й. Тя отхвръкна от него. От челото й течеше кръв, но тя отново се надигна срещу му. Паниката избухна в Гарити и освободи запасите сила, която му беше останала. Той закуцука на левия си крак. Десният влачеше след себе си. Майра драскаше и хапеше мъжа и той отново вдигна мускета, за да го стовари върху главата й. Гарити се хвърли към оръжието.

Разтърсващият удар от падането го остави без дъх и сивите облаци на безсъзнанието се струпаха над него. Той слепешком сграбчи мускета и ръката на мъжа. Усети студеният метал на мускета под ръцете си заедно със силните движения на ръката на мъжа, който го вдигаше, и се опитваше да задържи оръжието с тежестта си. Последните остатъци от силите му бързо се изчерпваха, но той неумолимо висеше на ръката на мъжа и се надяваше Майра да успее да го ослепи. Мъжът го повдигна и Гарити се отпусна и заби лице в земята, за да свали ръката му. Усети мускулите на тази ръка да се втвърдяват и изпъкват, потрепвайки конвулсивно, но без да противостоят на тежестта му. От гърлото на мъжа се разнесе хриплив и остър писък.

Гарити вдигна глава и я разклати, за да проясни погледа си. Тялото на мъжа беше извито нагоре и почти не докосваше земята, устата му зееше широко отворена, с оголени жълти зъби. Езикът му изскочи от устата и той отново изпищя. Майра още ровеше и дълбаеше с нокти в очите му, но вече беше постигнала целта си. Очните му кухини представляваха кървави, кашести дупки, заобиколени от дълбоки драскотини. Тя беше заровила лице в брадата му и ръмжеше приглушено. Клатеше главата си бързо, подобно на куче, което е хванало някакво малко животинче между зъбите си. Другата ръка на мъжа потрепваше конвулсивно, стиснала косата й.