Аарон Флетчър - Майка Австралия

Възприятията му регистрираха объркани и бегли впечатления. Имаше усещане за движение, за студ и горещина. И винаги болка — несвършващо изтезание, което сякаш беше скелета на съществуването му и от което не можеше да избяга. Понякога около него преминаваха изкривени образи, друг път имаше само студена и самотна тишина. След нея идваха и си отиваха моменти на съзнание, кратки периоди, когато мислеше, че е в сиропиталището и страхът го сграбчваше, защото се беше изпуснал в леглото, след това последваха по-дългите периоди на треската и борбата на тялото му да се възстанови от голямата загуба на кръв, които помитаха паметта му, и той нямаше с какво да сравни онова, което виждаше около себе си. Времето се изкривяваше. Секундата се разтягаше до безкрайност, а едно-единствено прещракване на болката отекваше в мозъка му цяла вечност.

Впечатленията се сливаха в бърза поредица и периодите на светлина и мрак премигваха в шеметна вихрушка.

Идваха и моменти на просветление. Понякога беше сам и ярката слънчева светлина се лееше в колибата през вратата, а вътре беше горещо. Беше гол, потта избиваше и се стичаше по лицето и по тялото му и той лежеше на одеяла, които никога не беше виждал. За известно време двата мускета и пистолета на земята до вратата на колибата го озадачаваха, както одеялата и купчинката дрехи в ъгъла, после си спомни за мъртвите мъже. Майра беше прибрала всичките им вещи, включително и дрехите, които бяха носили. Той се чудеше къде ли е тя и какво е станало с овцете.

Моментите на просветление бързо избледняваха в тъмнината и идваха други; светлината в колибата беше по-мека, беше по-студено и Майра беше там. Тя изглеждаше променена. Носеше едната от шапките на мъжете — смачкана и пропита с пот филцова шапка с широка периферия и смачкано дъно, която почти скриваше малката й глава. Понякога тя подкрепяше главата му и му даваше да пие или го хранеше като слагаше в устата му потопени в меласа залъчета от питките, които приготвяше от тревните семенца, или сдъвкваше парченца месо и плюеше в устата му, за да ги гълта. Друг път тя го преместваше от одеялото, което беше нацапал, миеше го и му застилаше чисто одеяло, а болката беше ужасна. А друг път в колибата беше тъмно и Майра спеше до него.

Пълното съзнание и нормалността на възприятията му се възстановиха късно един следобед. Няколко минути той остана легнал, като си мислеше за това, което се беше случило, и се чудеше колко ли време е лежал в колибата. Мисълта за овцете не преставаше да го гложди. Той се надигна, седна, подпря се на една ръка и отметна одеялото. Една широка и стегната превръзка от сплетени треви беше увита здраво около крака му, а раната му беше наложена с някаква лапа, която приличаше на омесена с парченца трева пръст. Беше много слаб. Ръката му трепереше от усилието да го поддържа седнал и от него се лееше пот, но главата му беше бистра. Чувстваше вълчи глад. Направи един неуспешен опит да се изправи, след това се обърна и изпълзя към вратата на колибата.

Болката беше утихнала и притъпена. Движенията му предизвикваха болезнени вълни, които отново пронизаха бедрото му, но те бяха нищо в сравнение с това, което беше изтърпял — дребна досада, за разлика от слабостта, която изпитваше. На два пъти му се наложи да спира, за да си почива. Дишаше тежко от изнемога, легнал на пръстения под на колибата, след това продължаваше да пълзи напред.

Слънцето пареше върху голата му кожа. Малките камъчета по земята пред колибата бяха груби и остри, а лекият бриз носеше откъм хълма мириса на свежест и чистота. Кошарата беше празна. Коловете бяха махнати от отвора, който служеше за порта, и изрядно подредени отстрани. От пепелта в огнището се вдигаха тънки, сиви струйки дим. Около огъня цареше педантичен ред и чистота и имаше изобилие от тигани, чинии и съдове, принадлежали на мъжете. Одеялата, които Майра беше изпрала, се сушаха и проветряваха от едната страна на колибата. Гарити изпълзя по-близо до огнището и погледна в похлупения тиган на гладката скала. Имаше студено парче печено месо и почти цяла питка. Откъсна малко от месото и задъвка. Отчупи си от питката и разсеяно се почуди откъде ли Майра е взела брашното. После си спомни вързопите на мъжете.

Ребрата му се брояха, а ръцете и краката му бяха много отслабнали. Усети студ, въпреки че слънцето грееше топло в късния следобед. Той яде и пи вода от покритата с кожа бутилка, оставена до огнището. Пресегна се до купчината дърва и взе една пръчка. Разрови жарта в огнището и хвърли върху въглените тресчици и парченца кора. Те лумнаха и Гарити добави дърва и се премести по-близо до огъня. Чу конете и овцете да се приближават нагоре по хълма.