Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Ето, дай й това.

Той подаде на Гарити малко огледалце, завито във вълмо сурова вълна, за да не се счупи, и наниз стъклени мъниста. Гарити се усмихна и му благодари с кимване. Обърна се към Майра, сложи наниза около врата й, извади огледалцето от вълната и й го подаде. В изражението й липсваше каквото и да е разбиране. Очите й се сведоха към мънистата, след това тя вдигна поглед към огледалцето и безпомощно започна да мести очи ту към Гарити, ту към Уилямсън. Гарити вдигна огледалцето пред лицето й. Очите й се преместиха обратно върху него и на лицето й се изписа изражение на зашеметяващ шок. Уилямсън се засмя и седна, като я гледаше иззад гърба на Гарити и си пушеше лулата, а Гарити й се усмихна. Тя обърна огледалото в ръцете си и го погледна отзад, след това го обърна отново и погледна лицето си, отразено в повърхността му. То засия в широка, доволна усмивка и тя сведе поглед към мънистата и ги вдигна, за да ги разгледа, като издаваше гърлени звуци на възхищение. Гарити се обърна към Уилямсън.

— Много съм ти задължен, Франк.

— За нищо. Щастлив съм, че тя е доволна.

Гарити се усмихна и кимна, погледна Майра, отмести очи към огъня и си дръпна от лулата. Няколко минути Майра разглеждаше огледалцето и мънистата и издаваше тихи звуци на удоволствие, после се изправи и влезе в колибата, за да ги остави при другите си скъпоценности. Тя се върна, обърна месото над огъня, вдигна дръжката на тенджерката с една клечка и я свали от огъня, сетне наля чай в канчето, което беше сред приборите на гладката скала. Подаде го на Гарити, след което погледна с несигурно изражение към канчето, а после към Уилямсън. Уилямсън се изправи, отиде до седлото си и взе своето канче, метална чиния и вилица, върна се до огъня и й ги подаде. Тя остави вилицата и чинията на гладката скала, напълни канчето с чай и му го върна. Той се усмихна и й кимна с благодарност, когато го взе, а тя извърна поглед и се усмихна срамежливо.

— Обича ли да си пийва чай?

Гарити сръбна от чая си и поклати глава, като остави канчето на земята и сложи лулата в устата си.

— Не си пада по него.

— Ще му свикне.

Гарити се усмихна и кимна отново. Отпи и дръпна от лулата си.

Уилямсън се поизкашля, захапа лулата си и погледна Гарити.

— Ще докарам още овце.

Гарити вдигна вежди.

— Още? Сега отглеждаш повече от двадесет хиляди, нали?

— Повече. А мога да отглеждам петдесет. Единственото, което ме спира, е намирането на пастири и увеличаването на стадата. Много овчари идват от овцефермите на изток, тъй че наех няколко и бих могъл да ги пробвам. Имам достатъчно хора да поемат още пет или шест хиляди и смятам да докарам още толкова.

— От стадата на Нипеан?

— Не. Смятам да ги купя. Искаш ли да участваш?

— С колко?

— Сега в банката на Сидней имаш почти петстотин гвинеи. Това прави между две и три хиляди, зависи каква ще е цената, когато купуваме. Веднага след стригането цената пада с една трета до половината, а аз смятам да ги купя точно тогава. Ако искаш, можем да вземем стадото заедно и да разделим загубата и печалбата. Или, ако искаш, можеш да наемеш един от моите хора да ти помага и да купиш собствено стадо, с което да се оправяш сам. Имаш и най-добрите ми пожелания, заедно с работа по всяко време, ако загубиш стадото си.

— Колко ще ми струва да наема човек?

— Около двадесет и пет или тридесет гвинеи на година, зависи от цената на продуктите. Моят главен пастир ми струва четиридесет или повече, а другите, които вършат това-онова из овцефермата, най-много двадесет. Або излизат от пет до дванадесет на година, зависи от работата, която вършат. Освен това ще трябва да наема и миячи и стригачи през сезона. Ако искаш да създадеш собствена овцеферма, ще се включа във всичко заедно с теб.

Гарити се усмихна леко и го погледна.

— Май се опитваш да се отървеш от мен, Франк!

Уилямсън се усмихна и поклати глава. След това усмивката му угасна и той сви рамене.

— Бих искал да те видя със собствена овцеферма, Пат, а тук има предостатъчно място и за двама ни. Но не считам да те насилвам. Във всеки случай, не точно сега. Ако искаш да купим стадото заедно — добре, и край. Или можем да продължим както досега. Но рано или късно искам да те видя със собствена овцеферма.

Дълго време Гарити остана мълчалив. Гледаше огъня и подръпваше от лулата си, след това сви рамене.

— Ще трябва да помисля нощес, Франк.

— Използвай времето си, Пат.

Слънцето залязваше и светлината беше мека. Очертанията на гъстите гори и откритите пасбища се смесваха в далечината. Лекият, горещ бриз караше пламъците да танцуват, а жаравата да блести в яркочервено и жълто. Той довея и парливата миризма на прах от утъпканата площ около кошарата и силната миризма на овцете от стадото. Гарити погледна кучетата, които лежаха от другата страна на огъня, щракна с пръсти и махна с ръка към стадото. Те се изправиха и затичаха натам. Майра стана, свали месото от огъня, сложи го на гладката скала до огнището и започна да изрязва изгорялата част с ножа.