Аарон Флетчър - Майка Австралия

— Какво има? Динго?!

Тя спря, като махаше с ръка в жеста, с който заместваше поклащането на главата, поколеба се и се замисли, след това го посочи и обърна лице към хълма зад кошарата.

Той реши, че тя има предвид приближаващ се мъж и кимна, после се обърна и извика на кучетата. Те се разтичаха напред-назад, събраха стадото и го подкараха нагоре по склона. Гарити сложи мускета си на рамо и тръгна по нагорнището. Майра го последва. При колибата нямаше никой, наоколо също не се виждаше човек, но тя посочи към дърветата под билото на хълма, по посока на овцефермата. Той кимна, погледна назад към овцете, които се изкачваха по склона, след това застана в очакване, като наблюдаваше линията, откъдето започваше растителността. След малко от дърветата излезе мъж на кон. Следваше го друг натоварен кон, който мъжът водеше с въже. Беше Уилямсън. Той махна с ръка и Гарити помаха в отговор, след което се върна към кошарата. Овцете приближаваха върха на хълма.

Животните вдигнаха облак прах, когато се струпаха на утъпканата земя до кошарата — маса от блеещи, поклащащи се глави и тела, покрити с вълна. Гарити тръгна срещу стадото с разперени ръце и овцете се обърнаха към кошарата. И последната от тях влезе вътре и се скри между останалите. Кучетата спряха да хапят краката на овцете и започнаха да лаят по Уилямсън. Гарити ги извика и плъзна коловете по местата им. Уилямсън се усмихна и кимна, когато приближи кошарата. Изразът на лицето му се промени, когато видя Майра, която стоеше до огъня. Той отново погледна Гарити, дръпна юздите на коня и се усмихна още по-широко.

— Добре ли си, Пат?

— Добре съм. А ти Франк?

Изведнъж Гарити почувства нужда да се защити и прочисти гърлото си. Той погледна Майра. Тя надничаше към Уилямсън през кичурите коса, които висяха над очите й. Лицето й изразяваше любопитство, но и бдителност. Ризата и полата й бяха прашни и зацапани, яката й беше изкривена, а ръцете й, които стърчаха от широките ръкави на ризата, изглеждаха тънички и висяха отпуснати покрай тялото й. Пръстите на босия й крак разсеяно почесваха горната част на другото й ходило, навик, който издаваше кога е озадачена или умислена.

— Е, коя е тя?

Гарити отново прочисти гърлото си, погледна нагоре към Уилямсън и се опита да се усмихне, след това смутено сви рамене и погледна встрани.

— Казва се Майра.

— Майра? Е, това е хубаво име и тя е хубаво момиче.

Гарити отново вдигна поглед към Уилямсън и кимна, след това се усмихна в отговор на неговата широка усмивка. Изведнъж му стана по-леко. Уилямсън се засмя, слезе от коня и потупа Гарити по рамото, после отидоха до натоварения кон. На самара му имаше две големи брезентови торби. Те ги вдигнаха и ги занесоха пред колибата. Гарити и Уилямсън разседлаха конете и ги спънаха, а седлата отнесоха до колибата.

— Овцете изглеждат добре, Пат.

— Пашата е добра.

— Да, изглежда, но и ти си дяволски добър пастир, Пат.

Оставиха седлата пред колибата до чантите с продукти. Уилямсън свали шапката си, изтри челото си с ръка и погледна Гарити.

— Насам май не са се мяркали разбойници.

Гарити поклати глава и посочи огъня.

— Да седнем. Не, не съм виждал. Някой друг виждал ли е?

— Да. — Уилямсън въздъхна тежко, докато се настаняваше край огъня. — Стреляли са по Кроули и са изчезнали на север с част от стадото му. Успя да се добере до овцефермата, но докато изпратя някой от хората си до неговото място, по-голямата част от стадото се е пръснала или била избита от динго.

— Как е Кроули?

— Ще се оправи.

Гарити кимна, погледна огъня и отново вдигна очи към Уилямсън.

— За какво са им на разбойниците овце?

— Откарват ги на изток и ги продават на някои от скотовъдците там. Няма съмнение. Последните две години сушата на изток от Дарлинг беше лоша и много от стоката е измряла.

Гарити отново кимна и се загледа в огъня.

— Трябва да се пазиш, докато обикаляш, Франк.

— Няма нищо страшно. Държа пистолета под ръка, а и никога не нося много пари в себе си. — Той се усмихна кисело. — Годинките ме притесняват повече, Пат. На тези стари кокали милите им изглеждат все по-дълги и повече тежат.

Гарити го погледна и сведе поглед. Беше много различен от мъжа, който си търсеше чирак в сиропиталището. Трудностите и грижите бяха взели своя данък, а плътта сякаш висеше на някога набитото му тяло. Само очите му си бяха останали същите.

— Трябваше да изпратиш провизиите по някой друг, Франк.

— Не — каза бързо Уилямсън и поклати твърдо глава. — За мене ти си повече син, отколкото овчар, Пат, и искам да знам, че си добре.