Аарон Флетчър - Майка Австралия

Когато свикнаха един с друг и им стана по-леко да разгадават жестовете си, общуването помежду им бързо се подобри. Тя имаше пъргав и буден ум и бързо заучаваше ключови думи от пиджин — разваления английски, който използваха аборигените и на който Гарити по инерция се обръщаше към нея. След няколко дни почти не се затрудняваха да се разбират за основните неща. Едва ли някога щяха да са в състояние да нюансират разговорите си, средствата им за общуване не обещаваха да се развият дотам, но както личностите им, така и задълженията им и положението, в което се намираха, бяха от по-изначално естество от тези на повечето хора.

Дружбата на Гарити с Уилямсън беше най-дълбоката личностна връзка в живота му, преди да срещне Майра. Освен другите неща, в сиропиталището ги учеха на правилно отношение към родителите и в спомените си той съвестно се отнасяше към майка си по начина, по който беше научен, но тези спомени бяха смътни и откъслечни — по-скоро за силует, отколкото за реален човек. От останалите хора в живота му го разделяше стена от общо отчуждение, а и повечето от тях бяха користни и зли. Опитът му от връзката с Майра беше нещо напълно различно и го беше погълнал изцяло. Той се изпълваше с вцепеняващо изумление, когато се опитваше да го анализира, и не намираше думи, за да го определи, както и минал опит, с който да го сравнява. Отношението му към аборигените не се отличаваше от отношението му изобщо към останалите хора, но той вече не отнасяше Майра към другите аборигени повече, отколкото към другите хора. Тя беше нещо уникално и мястото й не беше сред останалите.

Дълбоката и интимна връзка с друг човек откри нови перспективи в живота на Гарити, перспективи, за чието съществуване никога не беше подозирал. Преди да се появи Майра, животът му го беше задоволявал, защото винаги го сравняваше с живота си в сиропиталището, но след като я срещна, предишният му живот започна да му изглежда скучен и сив. Сега всеки ден беше едно ново преживяване, което изпълваше живота му със смисъл. Когато след кратко проучване Майра от своя страна откри, че в сравнение с това, което познаваше от предишния си живот, свободата й е неограничена, тя се разви като личност и стана по-самостоятелна, с някои изблици на гняв и инат. В сиропиталището на Гарити чистотата се свързваше с вярата в Бога и разписанието предвиждаше къпане и пране веднъж в седмицата, тъй че той беше продължил да се къпе и пере дрехите си един път в седмицата, когато за това имаше вода. Реакцията на Майра на предложението му да се изкъпе в потока беше неразбиране в началото, последвано от отказ да повярва, че подобно нещо въобще й се предлага, та чак до силен уплах от идеята. Според собствения й житейски опит потапянето във вода беше естествено само за рибите и някои жаби и змии.

За нея първото къпане беше травматизиращо, а за него — уморителна борба с нейните писъци на ужас и вършеене с ръце, докато той безмилостно я търкаше и миеше косата й. После тя седна на брега на потока и докато трепереше от студ и му хвърляше сърдити, изпълнени с негодувание погледи, той самият се изкъпа и изпра дрехите си. Случаят подчерта липсата на облекло за Майра и той помисли върху това, докато седеше с нея на брега и чакаше дрехите му да изсъхнат достатъчно, за да ги облече. Да я наблюдава как се движи наоколо в естественото си състояние за него беше извор на наслада, но изпитваше огромно нежелание друг да я види гола, а наближаваше времето Уилямсън или някой от другите мъже да му донесат припаси.

В колибата си имаше други дрехи и като се поразрови из тях, откри чифт панталони с пробити колене и лека муселинена риза. Тя с готовност прие идеята да носи облекло, тъй като го смяташе за украшение, а и искаше да прилича повече на него и бързо се научи да си служи с игла и конец. Свиха панталона в талията, отрязаха крачолите до коленете и ги раздраха по шевовете. След като зашиха парчетата, от панталона стана дълга, широка пола, не много по-различна от полите, които носеха другите жени. Не беше по силите им да преправят ризата и Гарити отряза широките ръкави между китките и лактите й. Майра я носеше закопчана догоре, а полите на ризата висяха до коленете й, малко над ръба на полата. С дрехите й беше горещо и неудобно, но възторгът й от нововъведението не стихна с времето, а освен това тя намери джобовете за много удобни. Постепенно свикна с дрехите, но облеклото й я забавяше, когато се надбягваше с кучетата.

Уилямсън пристигна след няколко дни. Беше късен следобед. Гарити седеше на склона и наглеждаше овцете, а Майра беше отишла да приготви вечерята. Той се обърна, когато чу полуизсъскването — полуизсвирване, което тя използваше, когато искаше да привлече вниманието му. Тя тичаше надолу по склона към него с омотани около тялото й дрехи, с възбудено и напрегнато лице. Размахваше ръка по начина, който използваше, когато искаше да го повика. Той се изправи, взе мускета си и побърза срещу нея.