Аарон Флетчър - Майка Австралия

Гарити се почеса по брадата и се усмихна смутен. Гледаше в ботуша си и риеше с него земята.

— Радвам се, че мислиш така, Франк.

— Да, мисля — спокойно каза Уилямсън. Той погледна Майра, която се появи иззад колибата с още едно парче месо, и върна погледа си върху Гарити.

— Смяташ ли да я задържиш?

Гарити кимна.

— Да. Мисля да я задържа. Нямам никаква причина да не го правя, нали?

— Не, а и това е само твоя работа. Но ако знаех, щях да докарам повече продукти. Два от фургоните се разбиха при последното пътуване от Сидней и брашното ми е малко, затова съм ти донесъл намалена дажба, но има повече осолено свинско плюс бутилка меласа.

— Това ще ни дойде добре. Ще се оправим с една дажба. Тя не яде много, а и трябва да ти кажа, изобщо не би хапнала продуктите, ако не я накарам. Цялото ми време отива да я пазя да не яде щурци, змии и тям подобни, по дяволите!

— Да, това е або , човече. — Уилямсън се засмя и поклати глава. Той я изучаваше, докато тя пълнеше очернената от сажди тенджерка с вода, а после се наведе над огъня, за да я сложи на жарта. Умислено се усмихна. — И въпреки това може да се яви на ревю за бели жени, само да имаше повече коса и кожата й да беше с една отсянка по-светла. Особено с дрехите на нея. Чия беше идеята?

— Моя. Не искам някой мръсник да й зяпа задника.

— Не те обвинявам. И аз съм същият. Къде я намери?

— Размених я. Затова ми трябваха брадвите и ножовете миналия път.

— Това ли било? Е, направил си добра сделка, ако това е всичко, което си дал за нея.

Гарити я погледна. Полите на широката й риза метяха земята, а широката пола се издуваше около нея. Очите им се срещнаха. Тя се усмихна леко и хвърли нервен поглед към Уилямсън. След това вдигна тигана и го отнесе към колибата. Гарити отново погледна огъня и каза спокойно:

— Да. Добра сделка беше.

Уилямсън въздъхна тежко, протегна крака, разтри коленете си, прозя се и започна да рови из джобове си за лулата.

— Този път съм ти донесъл повече тютюн, Пат. Но нямах ром.

— Ще мина и без ром, но тютюна ми е на свършване — отвърна Гарити и извади своята лула.

— Радвам се, че съм донесъл повече, щом е така. Сега запали от този.

Уилямсън извади джобния си нож и пръчка тютюн, отряза едно парче и го раздели с Гарити. Те го стриха между ръцете си и напълниха лулите. Майра излезе от колибата с брашно в тигана, коленичи до огъня и гребна вода от ведрото. Остави тигана на земята и замеси питка с ръка. Те запалиха лулите си със съчки от огъня и запушиха. И двамата мълчаливо я наблюдаваха. Погледите им я смущаваха и тя тръсна глава и остави косата й да падне пред лицето й. После постави капака на тигана и го сложи на огъня, след което стана и се отправи обратно към колибата, като изтръскваше ръцете си от тестото и вървеше с извърнато настрани лице.

— Няма нищо общо с другите або , които съм виждал — каза Уилямсън като извади лулата от устата си и изпусна дим. — Откъде е?

— Не знам, но мисля, че е от доста далеч. Близките й се държаха сякаш не бяха виждали бели хора, а тя вижда, чува и усеща миризмите по-добре от всичките ми кучета. Знаеше, че идваш, когато беше на повече от миля.

— Не думай! Струва си да я задържиш. Изглежда добра готвачка.

— По-добра е от мен.

Уилямсън се засмя и дръпна от лулата си.

Майра се върна при огъня с торбичката чай, вдигна дръжката на тенджерката с една клечка и я свали от огъня, сипа вътре чай и отново я върна на огъня, след това се изправи и тръгна обратно към колибата, като завързваше вървите около отвора на торбичката. Върна се от колибата и седна до Гарити, като го гледаше разтревожено и подвиваше полата под себе си. Той й се усмихна и й подаде лулата си. Тя смукна няколко пъти силно и издиша дима, след това му я върна с широка усмивка на лицето и крадешком погледна към Уилямсън.

— Сега разбирам защо тютюна ти е на свършване — засмя се Уилямсън.

Гарити се усмихна и кимна като сложи лулата в устата си.

— Обича да си дръпва.

— Ще ти оставя и моя тютюн, а следващия път ще донеса двойна дажба — каза Уилямсън и подви крака под себе си. После стискайки лулата със зъби, с охкане се изправи на крака и отиде до седлото си.

— Да видя дали имам нещо за нея. Обикновено нося няколко дрънкулки със себе си в случай, че срещна або и ми се наложи да ги спечеля на своя страна. — Той клекна до седлото си, отвърза навитото на руло одеяло, което беше върху чантите, и го избута настрани, като отвори капаците им. — Да, това без съмнение ще я зарадва — каза той, като бъркаше в чантата и извади нещо от нея. Изправи се с ново пъшкане и се върна до огъня.