Аарон Флетчър - Майка Австралия

Той излезе от колибата със залитаща походка, подсили огъня и сложи чая да се стопли. Запали лулата си и запуши. Потреперваше от непривичното докосване на студения нощен въздух до голата му кожа. Тя излезе от колибата, като се прозяваше и оправяше косата си. Приближи се до него. Бедрото й докосна рамото му. Той се усмихна и го погали по дължината му. Тя застана пред него, коленичи и седна между краката му, облегната на неговите гърди. Гарити я прегърна, усмихна й се и й даде да си дръпне от лулата. Тя смукна и се изкикоти. Ръката й се плъзна надолу по стомаха му. Усмивката му застина. Той остави лулата настрани и я придърпа към себе си. Тя се движеше неспокойно в ръцете му и стенеше тихо от ласките и целувките му. Той свали тенджерката от огъня, подаде й ръка да се изправи и я заведе обратно в колибата.

Различията между тях бяха големи. Образованието на Гарити беше елементарно, а културата му се характеризираше с обичайната за пионерите заселници рудиментарност, но начинът му на мислене беше формиран от възпитание, основаващо се на традиции, датиращи от векове. Майра се ръководеше основно от инстинктите си, които диктуваха неща, както от съвсем делничен, така и от жизненорешаващ характер — от това къде да търсиш вода и червеи, до това да решиш дали наличността на храна е в количество, достатъчно за поддържане на живота, та да накърмиш, а не да се видиш принуден да изядеш новороденото. Дедите на Гарити бяха открили как да изработват оръжията си от метал преди хилядолетия, а оръжията на баща й бяха от камък. Езиковата бариера беше нищо в сравнение с бездната, която разделяше наследника на цивилизацията с корени в Древна Гърция и детето на каменния век, но между тях имаше и допирни точки. Той беше мъж, а тя — жена. Тя беше напълно готова и искрено желаеше да посвети цялото си време на това да му достави удоволствие. Неговата самота беше станала непоносима. В средата, в която живееше, той беше чужденец и се бореше да се адаптира към нея. Тя беше едно цяло със земята си и желаеше да му помогне.

Гарити успя да й каже името си и откри нейното след доста опити и грешки, защото тя мислеше, че я пита за нейното племе и положението й в него, които за нея бяха неща далеч от по-голяма важност.

Случайно Гарити откри, че тя може да надбяга всички негови кучета, освен едно. Понякога той се развличаше, като хвърляше пръчка на някое от кучетата и го караше да я носи обратно. Когато се зае да прави това за пореден път, тя наблюдава няколко хвърляния и изведнъж скочи и се втурна след пръчката. Донесе му я почти по същия начин като някое от кучетата му — в очакване на похвала. Той отново хвърли пръчката и кучето се спусна, усетило духа на надпреварата, но не се оказа достоен противник на Майра. Тя се засмя от удоволствие, когато той избухна в смях от огорчението на кучето. Той извикваше кучетата едно по едно и тя ги надбяга всичките. Едно от тях й беше равностойно и дори понякога я изпреварваше надолу по хълма, но даже и то не можеше да се мери с нея по нагорнището.

Той откри, че не беше чула динго по щастлива случайност. Сетивата й бяха невероятно остри. Един ден на минаване през гората, докато караха овцете на водопой, тя го заведе до една дупка, където женско динго беше подслонило кучилото си. Когато Майра разбра, че той е силно заинтересован от улавянето и избиването на динго, тя определи точното местонахождение на още три кучила в близката околност и му ги показа. Когато разбра, че всички близки водоизточници също го интересуват, тя го заведе до няколко, които досега му бяха непознати. А освен това, докато избиваха кучетата динго, Гарити откри, че тежката сопа, която тя постоянно носеше със себе си, е далеч по-опасно оръжие, отколкото мислеше.

Вечер, през голямата част от времето си край огъня, тя съсредоточено разглеждаше нещата си. Ровеше из късчетата скала и камъчетата, които беше събирала по едно или друго време, подбираше си някое и си го разглеждаше, а когато се скъсаше някой стрък трева в торбата й, тя незабавно го подменяше. Изпочупените кости и разпокъсаните пера все още я наскърбяваха и тя често ги вадеше и ги разглеждаше опечалена. Той разпозна перата, зареди мускета със сачми за птици, отиде в гората и уби един от малките папагали, от които бяха те. Тя обаче не направи връзка между птицата и сдъвканите пера и бързо го изяде. Цепнатината на дъното на съда продължаваше да я тревожи и той й помогна, като заглаждаше с джобния си нож трески кора и ги набиваше в цепнатината. След внимателна и усърдна работа с острия нож, Гарити успя да оформи тресчиците така, че да паснат, но съдът не беше толкова непропусклив, както преди да бъде счупен. И на други места кората в дъното и стените на съда беше изсъхнала през дните, докато тя беше с Гарити, и пропускаха и съдът беше станал неизползваем, именно защото не се използваше. Но Майра още си го пазеше. Намери сигурно място за него и другите си неща в колибата и явно продължаваше да ги цени високо.